Самодивското дърво имаше защитна роля: задържаше настрани всякаква тъмна магия. Освен това имаше ефект върху елфите — Ема видя как Марк потръпна и хвърли кос поглед нагоре, докато влизаха в стаята. Беше й казал, че да се намира в близост до твърде много самодивско дърво, го кара да се чувства така, сякаш кожата му е посипана с безброй миниатюрни пламъчета. Тя се зачуди какъв ли ефект щеше да има върху един пълнокръвен елф.
— Радвам се, че успяхте да дойдете. — Даяна седеше начело на една от дългите маси в библиотеката, косата й — прибрана в гладък кок. Дебела златна верижка проблясваше върху тъмната кожа на шията й. Черно-бялата й рокля беше, както винаги, безукорно чиста и без нито една гънчица.
До нея бе седнал Диего Росио Росалес, известен на Клейва като отлично обучен центурион, а на семейство Блекторн — с прякора Съвършения Диего. И действително беше дразнещо съвършен — нелепо красив, забележителен воин, интелигентен и неизменно учтив. Освен това беше разбил сърцето на Кристина, преди тя да напусне Мексико, което означаваше, че при нормални обстоятелства, Ема би планирала смъртта му, само че не можеше да го направи, защото преди две седмици двамата с Кристина се бяха събрали отново.
Сега той се усмихна на Кристина и равните му бели зъби проблеснаха. Центурионската значка блещукаше на рамото му, думите Primi Ordines се открояваха върху среброто. Той не беше просто центурион; принадлежеше към Първата компания, най-добрите в класа му от Сколоманса. Защото, естествено, той беше съвършен.
Срещу Даяна и Диего седяха двама души, които Ема прекрасно познаваше: Джейс Херондейл и Клеъри Феърчайлд, които оглавяваха Нюйоркския институт, макар че, когато Ема се беше запознала с тях, те бяха тийнейджъри, на възрастта, на която беше самата тя сега. Джейс беше изтъкан от разчорлена златна красота, а Клеъри имаше червена коса, упорити зелени очи и измамно деликатно лице. Тя притежаваше желязна воля, както Ема знаеше много добре.
Клеъри скочи на крака с грейнало лице, а Джейс се облегна в стола си с усмивка.
— Върнахте се! — възкликна тя и се втурна към Ема. Беше облечена с дънки и износена тениска с надпис ПРОИЗВЕДЕНО В БРУКЛИН, която някога вероятно беше принадлежала на най-добрия й приятел, Саймън. Изглеждаше носена и мека, точно като тениските, които Ема често си отмъкваше от Джулиън и отказваше да му върне. — Как мина с демона сепия?
Ема не можа да отговори, защото в този миг Клеъри я сграбчи в прегръдка.
— Страхотно — заяви Марк. — Наистина страхотно. Толкова са пълни с течност, сепиите.
Изглеждаше истински доволен от това.
Клеъри пусна Ема и се намръщи при вида на демонската кръв, морската вода и неопределимата слуз, които бяха полепнали по блузата й.
— Разбирам какво имаш предвид.
— Аз мисля да ви приветствам с добре дошли от тук — помаха им Джейс. — Откъм вас се носи смущаваща миризма на калмари.
Разнесе се кискане, което бързо беше потиснато. Ема вдигна поглед нагоре и видя между пречките на балкона на горното ниво да се полюшват крака. Развеселена, тя разпозна дългите крака на Тай и пъстрите чорапи на Ливи. На горното ниво в библиотеката имаше кътчета, които бяха съвършени за подслушване — не помнеше колко от срещите на Андрю Блекторн двамата с Джулиън бяха подслушвали като малки, попивайки информацията и наслаждавайки се на чувството за собствената си важност, задето и те присъстват на тях.
Тя хвърли кос поглед към Джулиън и видя, че и той беше забелязал Тай и Ливи, видя и точния миг, в който реши, също като нея, да не ги издава. Знаеше точно какво се случва в главата му — прочете го в усмивчицата, подръпнала устните му. Странно, колко прозрачен беше за нея в мигове като този, когато не опитваше да се предпази, и колко трудно й беше да разбере какво мисли, когато решеше да го скрие.
Кристина се приближи до Диего и го докосна нежно по рамото. Той целуна китката й. Ема видя как Марк ги стрелна с поглед, изражението му беше непроницаемо. През последните две седмици Марк беше говорил с нея за много неща, но не и за Кристина. Никога за Кристина.
— Е, колко морски демона стават с този? — попита Даяна. — Общо?
Тя им махна да седнат и те се настаниха около масата с жвакане; Ема беше до Марк, срещу Джулиън, който отговори спокойно, сякаш от него изобщо не капеше демонска кръв върху лъснатия под.
— Няколко по-малки миналата седмица, но това е нормално, когато има буря. Вълните ги изхвърлят на брега. Патрулирахме на няколко пъти, Ашдауновци обикаляха по на юг. Мисля, че се погрижихме за всичките.