— Имам най-прекрасната сбирка от книги и ръкописи извън владенията на Църквата в Европа — казва той. — Както и собствени преписвачи. — Посочва към двама млади мъже, застанали от двете страни на един пулт. Единият напевно реди непознати думи, четейки от един свитък, докато другият старателно пише.
— Превежда от арабски — пояснява съпругът ми. — От арабски на латински, а от латински — на френски или английски. Маврите са източник на огромни познания, във всички клонове на математиката, във всички клонове на науката. Купувам свитъците и лично се грижа да бъдат преведени. Именно така постигнахме напредък в търсенето на познания. Защото се добрах до извора. — Той внезапно се усмихва, явно доволен от присъствието ми. — Точно както с теб. Стигнах до самия извор на загадките.
В центъра на стаята е поставена голяма дъска, оцветена, цялата покрита с релефни резби. Възкликвам възхитено и се приближавам да я разгледам. Очарователна е, като малка държава, ако човек би могъл да я гледа от горе, летейки високо над нея като орел. Това е Франция: различавам външната стена на Париж, и течащата през него Сена, оцветена в яркосиньо. Виждам Ил дьо Пари — малък лабиринт от постройки, самият той с формата на плаващ по реката кораб. После виждам как е разделена сушата: горната половина на Франция е оцветена в цветовете на Англия — бяло и червено, а долната половина е оставена празна, знамето на Арманяк се вижда там, където е Шарл, мнимият крал, в неговите земи в Шинон. Поредица от дупчици показва къде са били ожесточено и набързо забождани флагчетата в плана, бележещ триумфалния, победоносен поход на Жана д’Арк през половин Франция, отвел я само преди две години чак до самите стени на Париж.
— Цяла Франция ни принадлежи по право — казва съпругът ми, загледан ревниво в зелените земи, които водят надолу към Средиземно море. — И ще я получим. Ще я получим. Ще я завоювам в името на Бог и на крал Хари.
Надвесва се напред.
— Ето виж, ние настъпваме — казва, като ми посочва английските флагчета с кръста на свети Георги, покриващи източна Франция. — А ако херцогът на Бургундия ни остане верен и добър съюзник, можем да си възвърнем земите в Мен. Ако дофинът бъде достатъчно глупав да нападне херцога — а мисля, че е — и ако успея да убедя херцога двамата да тръгнем на бой едновременно… — той млъква посред изречението, когато вижда, че гледам нагоре. После казва: — О, това са моите планети — сякаш притежава и нощните небеса така безспорно, както владее Франция.
От кръстосаните греди на тавана висят красиви сребърни сфери, някои — обградени със сребърни ореоли, някои — с носещи се близо около тях други мънички топки. Гледката е толкова красива, че забравям напълно за картата и за флагчетата, които бележат военни кампании, и плясвам с ръце:
— О, колко красиво! Какво е това?
Ричард Удвил сподавя смеха си.
— Не е за забавление — казва строго съпругът ми. После кимва на един от писарите. — Е, добре — покажете на херцогинята разположението на небесните тела при раждането ѝ.
Младият човек пристъпва напред:
— Извинете ме, ваша светлост, кога сте родена?
Изчервявам се. Подобно на почти всички момичета, и аз не знам рождената си дата: родителите ми не са си дали труда да отбележат деня и часа. Зная само годината и сезона, а зная сезона само защото на майка ми много ѝ се ядели аспержи, докато ме носела в утробата си, и тя твърди, че ги яла твърде зелени и стомашните болки предизвикали раждането ми.
— Пролетта на 1416-та — казвам. — Мисля, че през май.
Той измъква от библиотеката един свитък и го разстила върху високото писалище. Гледа го внимателно, после посяга и дръпва един от лостовете, после втори, сетне — трети. Изпадам във възхита, когато топките, със своите ореоли и по-малките въртящи се около тях топки, се спускат от гредите и леко се завъртат, докато се озовават, леко полюшвайки се, на местата в небето, които са заемали в момента на моето раждане. Разнася се сладък, звънтящ звук, и аз виждам, че към конците, които ги задвижват, са прикрепени мънички сребърни камбанки, така сферите пеят, докато заемат местата си.
— Мога да предскажа какво ще е разположението на планетите, преди да започна битка — казва съпругът ми. — Тръгвам на поход само когато ми предскажат, че звездите са благосклонни. Но са нужни цели часове, за да се изчисли това на хартия, и е лесно да се сгреши. Тук построихме механизъм, толкова красив и надежден, колкото го е създал Бог, когато е поставил Своите звезди в небето и ги е задвижил. Създадох машина, подобна на творенията на самия Бог.