„Трябваше да го пуснат да влезе!“ каза си гневно Вивиан. „Иска ми се всеки мъж да може да види какво преживява една жена, за да го дари с дете!“
Болките бяха зачестили. Ана едва имаше време да си поеме дъх и тялото й се сгърчваше отново. Елен държеше едната й ръка, Вивиан — другата, докато Юлия отново проверяваше как върви раждането.
— Още много ли остава? — прошепна момичето, когато майка му простена.
Юлия сви рамене.
— Зависи, но не би трябвало да е много. Утробата е почти напълно разширена и ще започне да изтласква детето навън. Отпусни се, господарке — обърна се тя към Ана и отново започва да разтрива корема й.
— Богиньо — едва прошепна Ана. — Богиньо, моля те!
„Това е нетърпимо“, каза си Вивиан. Наведе се над майка си и започна да шепне окуражаващи думи, чийто смисъл сама не разбираше. Очите на Ана, разширени от болка, бяха приковани в нейните — и изведнъж майка й като че ли започна да се променя. Стори й се съвсем млада — дългата й, слепнала от пот коса се превърна в объркани къси къдрици.
— Изарма! — шепнеше тя. — Помогни ми, помогни на детето!
Като ехо долетя отговорът: „Нека плодът на нашия живот бъде вечно свързан с теб, вечната майка и вечната жена, която държи сърцето на всяка от своите дъщери в ръцете си…“ По пребледнялото лице на майка си разбра, че и тя е чула същите думи. В този миг те не бяха майка и дъщеря, а просто две жени, свързани с душите си, дъщери на Великата майка, във всеки следващ живот — още от времето, когато древните мъдреци бяха прекосили голямото море.
Със споменът дойде и познанието, добито някога, в друг живот, в храма, където жриците познаваха тайните на живота далеч по-добре от жените, обитаващи Авалон. Със свободната си ръка Вивиан описа знака на Богинята над корема на майка си.
Ана се отпусна назад с дълга въздишка. Вивиан възвърна обичайното си съзнание и за миг се вцепени от страх. Но в същия момент Ана отвори отново очи и нареди с познатата си решителност:
— Вдигнете ме… Веднага! Време е!
Юлия започна да дава нареждания. Помогнаха на Ана да стане от леглото и да застане клекнала в сламата, докато Елен и Вивиан, коленичили до нея, я държаха да не падне. Юлия простря под нея чист чаршаф и зачака. Ана цяла се разтърсване от напъните — двете жени едва я удържаха. Юлия я окуражаваше, казваше, че главата на бебето се вижда — още един напън и всичко ще е готово.
Вивиан, чувствайки със собственото си тяло тласъците, които преминаваха през тялото на майка й, се молеше на Богинята по-искрено и пламенно от когато и да било. Стегна мускулите си, пое си дъх и й се стори, че вътре в нея избухна пламък — сякаш бе вдишала огън. Огънят пламтеше в крайниците й — невероятно бе човешко тяло да поеме в себе си такава сила — но сега тя бе Великата майка, която дава живот на света.
Когато издиша, силата излезе от тялото като светкавица и прониза жената в прегръдките й, която се разтърси в конвулсия. Юлия викаше, че главата се вижда, Ана нададе такъв вик, който сигурно се чу и на Инис Уитрин — и нещо мокро и червеникаво се хлъзна между бедрата й и се загърчи в ръцете на бабувачката.
Момиче… Във внезапната, ехтяща тишина всички гледаха новия живот, който току-що се бе появил на белия свят. Бебето се размърда и тишината бе разкъсана от слабия му плач, който напомняше по-скоро мяукането на малко котенце.
— Браво на момичето! — възкликна Юлия и се зае да изтрива малкото червеникаво личице с чиста кърпа. После вдигна високо бебето и го подържа така, за да може да изтече кръвта от пъпната връв. — Елен, помогни на Повелителката, докато ние с Вивиан оправим бебето.
Вивиан знаеше какво трябва да направи, но ръцете й неудържимо трепереха, докато прищипваше от две страни пъпната връв. После, когато тази част на връвта се отпусна, тя взе ножа и я преряза.
— Браво. Сега подръж малката, за да проверя дали ще излезе цялата плацента. На масата има чисто платно, можеш вече да я повиеш.
Когато Юлия постави новороденото в ръцете й, Вивиан едва що не спря да диша. Под засъхващите петна от кръв се провиждаше нежната, розова кожа на бебето. Мекият пух по главичката му обещаваше да стане рус. Това дете не беше от кръвта на елфите. Беше се родила още една потомка на древната кралска династия — на златокосите хора, прекосили океана в отдавна отминали времена.
Елен питаше как ще се казва бебето.
— Игрейн — прошепна едва чуто Ана. — Името й е Игрейн…