— Така е, ако ти бях жена, ти би могъл да ми заповядаш да не те следвам — отвърна тя накрая. — Но не си ли все пак доволен, че не те послушах? Малко са тези, които се ползват от привилегията да ги лекува посветена жрица на Авалон.
Раната не бе чак толкова опасна, но положението се бе влошило от това, че Вортимер бе лежал притиснат от убития си кон. Беше и силно замърсена и се налагаше много внимателно почистване. Вивиан продължи работата си, а Вортимер не спираше да мърмори.
— И си отрязала хубавата си коса! — завърши той, когато тя хвърли кърпата встрани и се изправи.
— Трудно бих минала за момче с дългата коса — отбеляза тя. — Ти си римлянин; не ме ли харесваш така?
— Тези, за които мислиш, са гърците — отвърна той и най-неочаквано се изчерви. — Мисля, че съм ти показал какво харесвам.
Тя се засмя и му подаде парче кожа.
— Захапи това — трябва да сипя вино в раната ти.
Той трепна от острата болка и по челото му изби пот.
— Продължи да хапеш кожата, докато шия. Ще имаш интересен белег.
Когато свърши, той бе съвсем пребледнял и трепереше, но не бе издал звук. Тя взе лицето му в ръце, целуна го и го държа така, докато почувства, че кожата му си възвръща нормалната топлина. После внимателно изми цялото му тяло и му помогна да облече чиста туника. Когато Ений Клавдиан дойде да го търси, Вортимер вече спеше дълбоко. Вивиан бе намерила една от туниките на убития трибун, която бе достатъчно дълга, та да й служи вместо рокля, и бе използвала остатъка от водата, за да пооправи и собствения си външен вид, така че той можа да я познае и се подчини на нареждането й СЪНЯ на принца да не бъде смущаван.
Победата при Рутупие бе скъпо платена, но си беше победа, при това голяма. Дори мрачното задължение да бъдат преброени и погребани мъртъвците не успя да охлади радостта на британците. Хенгист бе прогонен — при това той не бе останал на Танатус, а бе напуснал Британия. Трите кораба бяха изчезнали далеч отвъд морето — никой не знаеше към Германия ли бяха потеглили или към ада, но общо взето на всички им бе все едно. Където и да бе сега Хенгист, най-вероятно там щеше и да си остане, защото след такова поражение откъде щяха да се намерят воини, които да го последват?
— Значи всичко приключи и ние победихме? — Вивиан поклати удивено глава. Саксонците бяха се превърнали толкова отдавна в постоянна заплаха, че не й се вярваше.
Вортимер въздъхна и се понамести на пейката. Кракът все още го болеше.
— Разбихме Хенгист, най-опасния ни враг. Но варварите се въдят в Германия като червеи в мъртвец, и те са все така гладни. Един ден ще дойдат нови, ако ли не, ни остават пиктите и ирландците. Нищо не е приключило, малка моя, но поне си спечелихме възможността да отдъхнем. — Той посочи към пресните гробове. — Тяхната кръв ни откупи малко време, през което ще се възстановим. Югът и Западът все още са богати. Сега вече са длъжни да ни помогнат!
Тя го изгледа любопитно.
— Какво мислиш да правиш?
— Ще отида при Амброзиус. В крайна сметка засега аз спасих Британия — сега вече и той, и баща ми са длъжни да ме послушат! Бих могъл да се провъзглася за император, без изобщо да ги питам за мнението им, но не искам да ставам причина за още по-голямо разцепление. Баща ми е стар. Ще обещая на Амброзиус да подкрепя него, когато баща ми си отиде, и тогава може би той няма да ми откаже помощта си.
Вивиан се усмихна, изпълнена с възторг от представите му за бъдещето. Сега й се струваше, че всичко, което се бе случило, откак двамата се събраха в големия каменен храм, е било предопределено от съдбата, и тя разбра какво я бе накарало да тръгне с него. Бе чувала, че Каразий, първият, който се бе провъзгласил за независим владетел на цяла Британия, бил женен за жена от Авалон. Какво по-подходящо от това спасителят на Британия да има до себе си жрица, която винаги ще го закриля и съветва?
Вортимер й предложи по-добър кон за обратния път, но Вивиан се бе привързала към злонравния си скопен жребец и не пожела да се раздели с него. Животното се движеше тромаво, но тя се чувстваше на гърба му по-удобно, отколкото Вортимер на прекрасния си сив кон. Тя бе настояла той да остане в Рутупие, докато раната му заздравее напълно, но той бързаше да се срещне с Амброзиус сега, когато вестта за победата му се носеше из цяла Британия.