Убеждаваха я, че дойде ли Белтейн, всичко ще се оправи. Вивиан бе напълно съгласна, защото тогава се очакваше да роди. Оказа се обаче, че изпитанията им не са преминали. Времето действително се затопли, но преди слънцето да изсуши земята, ги връхлетя треската — всички страдаха от повдигане и болки в мускулите, а при старите хора болестта лесно преминаваше в белодробно възпаление и ги отнасяше в гроба.
Треската повали Нектан и той така и не се привдигна от постелята. След смъртта му друидите избраха Талиезин да ги води. Почина и старата Елен, но всички бяха потресени, когато болестта отнесе и Юлия. Разболя се малката Игрейн. Тя не допускаше до себе си друг освен сестра си, и тъкмо бе започнала да се възстановява, когато Вивиан на свой ред почувства първите симптоми.
Тя седеше близо до огъня, но не можеше да се стопли и обмисляше какви билки да свари на детето, когато вратата се отвори и влезе майка й. Дъждовни капки се стичаха по наметката и по косата й. Сега тъмните й къдрици бяха прошарени със сребристи нишки, но при Ана те по-скоро бяха украса, отколкото признак на старост. Тя изтръска водата от наметката си и я закачи да съхне. После се обърна към дъщеря си.
— Как си, детето ми?
— Боли ме главата — каза кисело Вивиан, — и дори да имаше нещо за ядене, не мисля, че бих могла да сложа и залък в уста.
Каза си, че за сметка на това пък майка й изглежда направо охранена. Отпуснатите й гърди отново се бяха налели от бременността и въпреки че коремът й бе доста издут, още не бе станала безформена като Вивиан.
— Сега да видим какъв лек да ти приготвим… — започна тя, но Вивиан поклати глава.
— Когато Игрейн беше болна, ти нямаше време за нея. Защо да обръщаш внимание на мен?
Лицето на Ана пламна от гняв, но тя отвърна спокойно:
— Тя настояваше ти да я гледаш, а по това време аз се грижех за Юлия. Богинята ми е свидетел, че всички имахме предостатъчно работа през тази ужасна пролет.
— Поне не можем да се оплачем, че не сме били предупредени. Сигурно си много доволна, че се оказа добра пророчица… — Вивиан млъкна, отвратена от собствената си злоба, но изтощението бе премахнало и последните й задръжки.
— Усещането е ужасно — сопна се майка й, — и ти би трябвало да знаеш това най-добре! Но сега си болна и не съзнаваш какво говориш.
— По-скоро ми е все едно — отвърна Вивиан. — Майко, върви си, преди и аз, и ти да сме казали неща, за които после ще съжаляваме.
Ана постоя, загледана мълчаливо в нея; след малко седна.
— Какво се случи между нас, Вивиан? И ти, и аз носим нов живот — би трябвало да споделяме радостта си, а не да се опитваме да се разкъсаме една друга.
Вивиан се изправи и започна да разтрива кръста си. Чувстваше, че не може да удържи гнева си. Беше чувала, че бременните са раздразнителни, но никой освен майка й не можеше до такава степен да я извади от равновесие.
— Да се радваме заедно ли? Аз съм ти дъщеря, а не сестра! Би трябвало да се радваш, че ще станеш баба, а не да раждаш и ти. Ти ме обвини, че ти завиждам, но не е ли по-скоро точно обратното? Веднага щом разбра, че съм бременна, направи всичко възможно да не останеш по-назад!
— Не е това причината… — започна Ана.
— Не ти вярвам!
— Аз съм Повелителка на Авалон и никой няма право да се съмнява в думите ми! Ти си просто една непокорна хлапачка, която не заслужаваше да бъде провъзгласена за жрица! — Очите на Ана потъмняха и тя на свой ред даде воля на гнева си. — Какво те кара да мислиш, че от теб ще излезе добра майка? Я се погледни! На моята възраст аз нося по-леко бременността си! Да не би да очакваш да родиш здраво дете?
— Нямаш право да говориш така! Нямаш право! — закрещя Вивиан, защото за първи път някой облече в думи дълбоко скрития й страх. — Нима искаш да ме прокълнеш сега, когато раждането на детето ми предстои? А може вече и да си го направила! Не ти ли бе достатъчно, че смучеш грижите и енергията на всички около теб? Искаш да вземеш жизнената сила на моето дете, за да оживее твоето!
— Как можеш да говориш така? Та ти си луда… Как бих могла да направя такова нещо?
— Нали ти си Повелителката — откъде да знам какви тайни магии познаваш? От мига, когато ти зачена, аз залинях. Ти се отдаде на Рогатия бог. Каква власт дарява той на тази, която носи семето му в утробата си?
— Обвиняваш ме, че съм погазила обета си? — лицето на Ана бе бяло като платно.
— О, не се и съмнявам, че подбудите ти са били благородни! Готова си да пожертваш всичко и всекиго за това, което съгласно твоята представа е волята на боговете! Но имай предвид, че аз няма да допусна да навредиш на мен — или на детето ми!