— Отче… обещавам ти да поговорим за момчето, но трябва преди това да поздравя още някого — каза тя припряно. Погледът му сподири нейния и тя видя как очите му се разшириха.
— Разбирам. Момчето ми бе говорило за тях, но не можех да му повярвам напълно. Светът наистина е пълен с чудеса! — прошепна отец Йосиф.
Когато видя, че Кайлеан се запъти към нея, Кралицата на феите излезе от убежището си в сянката и се обърна с лице към жрицата. Имаше способността да привлече вниманието на всички към себе си, щом пожелае. До този момент повечето присъстващи дори не бяха я забелязали, но сега разговорите внезапно замлъкнаха и всички впериха очи в нея.
— Дойдох, Повелителко на Авалон, за да поискам от теб да изпълниш това, което ми обеща. — Тихият глас на кралицата достигаше до всички краища на залата. — Ето дъщеря ми. Моля те да я приемеш при себе си, за да бъде обучена за жрица.
— Виждам я и я приветствам с „добре дошла“ — отвърна Кайлеан. — Но що се отнася до обучението, ние считаме, че това решение може да вземе единствено момичето — никой друг.
Феята пророни някакви неразбираеми думи и Сианна пристъпи напред. Изправи се пред Кайлеан и сведе глава в поклон. Светлината на огъня проблясваше по русата й коса.
— Зная, че си тук със съгласието на близките ти. Но ти самата по своя свободна воля ли идваш при нас или си била насилвана и убеждавана по какъвто и да било друг начин? — попита Кайлеан.
— Тук съм по своя воля, Повелителко — отговорът на момичето бе тих, но тя говореше ясно, без да се притеснява от това, че всички погледи бяха вперени в нея.
— Обещаваш ли да живееш в мир с всички останали обитателки на този храм и да се отнасяш с по-възрастните като с майки, а с по-младите — като с родни сестри?
За миг Сианна вдигна очи. Очевидно приличаше на незнайния си баща, но дълбокия, тъмен поглед бе наследила от майка си.
— Тъй да бъде и Богинята да ми е на помощ.
— Докато трае обучението им, девиците, които живеят при нас, принадлежат на Богинята и нямат право да отдават девствеността си, освен ако Богинята не повели да го сторят. Ще спазваш ли това правило?
— Да — пророни Сианна. По устните й се появи плаха усмивка и тя отново сведе глава.
— Тогава бъди добре дошла сред девиците. Когато пораснеш, можеш да поемеш задълженията на жрица сред нас, ако почувстваш такова призвание. Но засега тези обещания, които даде, са единственото, което те обвързва с нас.
Кайлеан разтвори ръце и привлече момичето в прегръдките си. Почувства, че сладкият аромат на сияйнозлатистите коси я замая за миг.
После отстъпи и останалите жени се изредиха една по една да приветстват своята нова сестра. Щом докоснеха момичето, всякакъв израз на съмнение изчезваше, неприязнено сбръчканите чела се изглаждаха, светна дори лицето на Ейлунед. Кайлеан погледна крадешком към майката на Сианна и забеляза как дълбоко в тъмните очи на феята проблясва весела искрица.
„Обвила е момичето с вълшебен чар, та всяка от нас да я приеме безпрекословно“, каза си Кайлеан. „Но не бива да продължава така. Сианна трябва сама да заслужи своето място тук, в противен случай обучението й при нас няма да й бъде от полза.“ После си каза, че момичето го очакват достатъчно проблеми, че тепърва ще трябва да се научи да се покорява на строгата храмова дисциплина, както и на странностите в живота на смъртните хора. Едно малко вълшебство, за да й помогне в началото, надали бе голям грях.
— Това е Дика, а това — Лизанда — представи тя на Сианна последните момичета в редицата. — Вие трите ще спите заедно в малката колиба до кухните. Леглото ти е приготвено и те чака. Момичетата ще ти покажат къде да оставиш вещите си.
Кайлеан огледа туниката на Сианна — от небоядисана вълна, но цялата избродирана с листа и цветя, и се усмихна.
— Сега върви да хапнеш нещо. Утре ще ти намерим дреха като на останалите момичета.
Тя махна с ръка в знак, че могат да вървят, и Лизанда, която винаги бе по-смела, посегна и хвана Сианна за ръка. Трите момичета тръгнаха заедно. След миг Кайлеан вече чу тихия гласец на Дика, която питаше нещо, и звънкият смях на Сианна, която й отговаряше.
„Бъдете добри с нея, и тя ще Ви донесе само добро. Днес ти спечели моята благодарност завинаги…“
Кайлеан разбра, че тези думи не са били произнесени на глас, та да ги чуят всички, едва когато се обърна и видя, че Кралицата на феите е изчезнала.
Помещението отново се изпълни с говор и смях. Постили цял ден, хората се нахвърлиха върху празничната трапеза. Храната би се сторила проста на някой римлянин, но служителите на храма, привикнали да ядат само варено жито, зеленчуци и сирене, бяха просто зашеметени от вкуса на сладкишите с мед и плодове, зайците и печеното говеждо.