Выбрать главу

Луната се бе изместила и сенките на изправените камъни падаха напряко през кръга. Кайлеан, дълбоко замислена, виждаше камъните, без истински да ги забелязва. Едва когато се изправи, установи, че погледът й е прикован в един от по-високите камъни.

Кръгът на Тор не беше много голям. Повечето камъни достигаха до кръста или раменете на Кайлеан. Но този бе станал внезапно поне с една глава по-висок. В мига, когато тя забеляза това, камъкът се раздвижи и една тъмна фигура се отдели от него.

— Кой… — започна жрицата, но още докато отваряше уста, разбра със същата сигурност, която бе изпитала и днес следобед, чия може да е тази фигура. Дочу тих смях и феята излезе напред, обляна от лунната светлина, облечена както и преди в дивечова кожа и с венец от клонки и горски плодове на челото. Тя сякаш не чувстваше студа.

— Поздрав, Кралице на феите… — каза тихо Кайлеан.

— Поздрав, Черна птичко — каза феята и отново се разсмя. — Но не, ти си вече лебед и се носиш плавно по езерото с малки лебедчета около себе си.

— Какво търсиш тук?

— А къде другаде да бъда, дете? Отвъдният свят докосва вашия на много места, макар те вече да не са толкова често срещани както преди. Каменните кръгове са входове — особено в определени моменти, входове са и всички краища на земята — планински върхове, пещери, бреговете — там, където морето и земята се срещат. Но има и такива места, които съществуват едновременно в двата свята, и Тор е едно от най-силните сред тях.

— Винаги съм го чувствала — промълви Кайлеан. — Някога изпитвах същото и на Хълма на Девиците, близо до Горския храм.

Феята въздъхна.

— Онзи хълм е свято място, сега дори още повече от преди, но пролятата там кръв затвори дверите към нашия свят.

Кайлеан прехапа устни, защото отново видя пред себе си плачещото небе, надвиснало над пепелта от кладата. Никога ли нямаше да намери лек за мъката си по Ейлан?

— Добре стори, че напусна онова място — продължи феята. — Добре стори, че доведе момчето тук.

— Какво ще сториш с него? — страхът за Гауен я накара да говори по-остро, отколкото й се искаше.

— Ще го подготвя да срещне достойно съдбата си… А ти каква съдба би желала за него, можеш ли да ми кажеш?

Кайлеан примигна, опитвайки се да овладее хода на разговора.

— Каква е съдбата му наистина? Може би той ще ни поведе срещу римляните и ще върне старите дни?

— Това не е единствената възможна победа — отвърна Кралицата на феите. — Защо мислиш, че Ейлан рискува толкова много, за да роди това дете и да го запази здраво и читаво?

— Тя му беше майка… — поде Кайлеан, но Кралицата на феите я прекъсна.

— Тя беше Върховна жрица и велика жена. В нейните жили течеше кръвта на тези, които донесоха върховното човешко познание до тези брегове. В очите на простосмъртните тя се провали, а нейният любим римлянин умря опозорен. Но ти би трябвало да знаеш как стоят нещата в действителност.

Кайлеан я загледа вторачено. Душата й отново я заболя от присмехулните думи, които мислеше за забравени.

— Аз не съм родена в тези земи и не съм от благороден произход — каза тя със свито гърло. — Може би искаш да ми кажеш, че не съм достойна да стоя тук или пък да отгледам детето?

— Черна птичко — поклати глава другата жена, — вслушай се в думите ми. Това, което Ейлан наследи, ти доби с труд, с учение и с дара на Повелителката на Живота. Ейлан сама ти повери тази задача. Но Гауен е последният от кръвта на Мъдреците, а баща му е син на Дракона по майчина линия, и кръвта му е свързана неразривно с тази земя.

— Това ли искаше да кажеш, когато го нарече син на Стоте крале? — прошепна Кайлеан. — Но каква полза? Римляните владеят земята ни.

— Това не мога да кажа. Дадено ми е да знам само това, което трябва да бъде сторено. Ти и друидското братство трябва да го въведете във висшите тайни на човешкото познание. А пък аз, ако си готова да заплатиш цената за това, ще го въведа в мистериите на земята, наречена Британия.

— Цената… — повтори, преглъщайки, Кайлеан.

— Сега е време да се градят мостове — отбеляза Кралицата. — Аз имам дъщеря, Сианна, заченах я от мъж от вашата кръв. Тя е връстница на момчето. Искам да я вземеш на отглеждане в Дома на девиците. Научи я на своето познание, Повелителко на Авалон, а аз ще науча Гауен на моето…

2.

— Значи си дошъл тук, за да се присъединиш към нашия орден? — попита старият човек.

Гауен го изгледа изненадано. Когато жрицата Киа го доведе при Бранос предишната вечер, момчето си бе помислило, че старецът не само не може да свири, но годините са помътили и съзнанието му. Беше съвсем побелял, ръцете му трепереха тъй, че отдавна не можеше да изтръгва звуци от струните на арфата, а когато му представиха Гауен, той се надигна от леглото си само колкото да посочи към една купчина овчи кожи, където момчето можеше да си легне, и заспа отново.