Ръката, която бе пъхнал в пламъка на Хали, туптеше болезнено, сякаш му напомняше за клетвата, която се канеше да погази.
„Знам — клетвопрестъпник съм. Но в същото време съм потомък на Хастур, който уж бил син на бог. Отговорен съм за благополучието на тази земя и обитателите й. Няма от слабост да позволя Деймън-Рафаел да ги унищожи!“
Пътят до вражеския лагер не беше дълъг, но на него му се струваше, че върви към края на света. В твърде много разклонения на бъдното се виждаше да лежи безжизнен сред нападалите от кулата камънаци, а от гърлото му стърчеше ножът на Деймън-Рафаел. После брат му сриваше стените на Алдаран, за да присъедини и северните Владения към равнинните. Властваше с желязна ръка, налагайки безмилостна тирания, отнемаше малкото останали свободи на хората, разгромяваше съпротивата им с още по-могъщи оръжия, накрая поробваше дори духа им с помощта на своите лерони, превръщаше ги в покорни изпълнители на желанията си, отнел собствената им воля.
И от душата на Аларт се изтръгнаха същите думи, които преди малко изрече дом Михаил: „Братко… Как стигнахме дотук?“
Не вярваше, че Деймън-Рафаел е зъл човек. Само че за него главното в живота бяха гордостта и властолюбието — искрено се заблуждаваше, че знае кое е най-доброто за всички.
„Доста си приличат с господаря на Алдаран…“ Аларт се вледени за миг и пропъди това откровение. Съзнанието му отново потъна в потресаващите картини на съсипаната от брат му страна.
„Не, Деймън-Рафаел не е зъл човек. Дали самият той може да предположи какви беди ще причини?“
Най-сетне стигна до равно място, навсякъде около него стърчаха отломки от стените на кулата. В другия край на площадката неговият брат чакаше и не го изпускаше от поглед.
Аларт се поклони сдържано, но не каза нищо.
А дарбата му подсказваше: „Значи тук може да свърши животът ми.“
Деймън-Рафаел обаче беше сам и наглед не носеше оръжие. Аларт разпери ръце, за да покаже, че също е спазил уговорката, и братята се доближиха крачка по крачка.
— Аларт, имаш вярна и обичлива съпруга. Жал ми е да ти я отнема. Но не забравям, че ти се ожени за нея с голямо нежелание, а още по-трудно се реши да споделиш постелята с нея. Затова не ми се вярва да се опечалиш прекалено, ако ви разделя. Светът, братко, е пълен с жени и ще ти помогна да намериш друга съпруга, която ще ти допадне повече. А аз имам нужда от Касандра, за да си осигуря подкрепата и верността на Ейлърд. Освен това открих, че нейните гени са били модифицирани, значи може да ми роди син с дарбата на Хастур, но управлявана от стабилността на Ейлърд.
Аларт се прокашля, за да не прозвучи гласът му дрезгаво.
— Деймън-Рафаел, Касандра е моя съпруга. Ако ти беше влюбен в нея или тя желаеше да стане кралица, бих отстъпил. Но двамата с Касандра се обичаме, а ти си напълно безразличен към нея, искаш само да я използваш в борбата си за власт. Затова няма да изпълня желанието ти. По-скоро ще умра.
Брат му поклати глава.
— Не мога да си позволя да прекрача през трупа ти, за да я взема. Крайно нежелателно е да сложа короната на главата си с ръце, по които още не е засъхнала твоята кръв.
Аларт се засмя свирепо.
— Е, значи ще ти причиня леко неудобство!
— Не те разбирам. Умоляваше ме искрено да ти спестя брака с тази жена от рода Ейлърд, а сега ми плещиш романтични измишльотини за любов. Закле се да ме подкрепиш, за да седна на трона, а сега ми отказваш помощта си, дори се опитваш да ми пречиш! Какво се промени в теб, Аларт? Нима любовта към жена може да причини това на един мъж? Ако съм се досетил вярно за причината, дано никога не изпитам подобна обич!
— Когато се заклех да те подкрепя, още не бях прозрял какво очаква всички ни, ако ти станеш крал. Вече реших да застана на страната на принц Феликс.
— Еммаска не може да бъде крал. Това е един от най-древните ни закони.
— А ако ти беше достоен да седнеш на трона — озъби се Аларт, — нямаше да поведеш армия по пътищата на север, за да простреш властта си и над тези земи! Трябваше да чакаш в Тендара, докато Съветът ти предложи трона, и чак тогава да поискаш мнението им разумно ли е да се намесваш в местни вражди.
— Как бих могъл да служа по-добре на страната си? Нали налагам нашата власт и в Пъкъла? Хайде де, Аларт, няма за какво да се караме… Касандра има сестра недестро, приличат си като близначки. Ще те оженя за нея, ще бъдеш мой главен съветник. Имам нужда от прозренията ти и от твоята твърда воля. „С гол гръб е онзи, що няма брат…“ Истина е, уверявам те. Да забравим несъгласията си, да се прегърнем като братя.