— А кое време ще е по-подходящо? — попита той с невесела усмивка. — Но за мен е още по-важно приемният ми баща да знае, че носиш мое дете. Не е наследникът, за когото той жадува, разбира се. Само че нашият син ще бъде заклет съратник и бранител на Алдаран, за какъвто и аз съм се смятал от малък. Напомням ти, любима, че и да искаме, не можем да опазим тайната дълго. Също като кръвната вражда, бременността не може да се скрие. А не бих искал хората да си мислят, че съм страхливец или се срамувам от връзката ни. Освен това така положението ти в това Владение ще се укрепи. И Дорилис знае, че обичаят я задължава да се погрижи за възпитанието и бъдещето на всяко дете, чийто баща е нейният съпруг.
Колкото и да й беше неприятно, Рената призна, че в това Донал е прав. Дори бракът му с Дорилис да си оставаше формално спазване на закона, обичаите наистина го задължаваха да каже навреме на съпругата си, че друга жена ще роди дете от него.
— А ти се отнасяше с обич и загриженост към нея — настоя той — още откакто стъпи в Алдаран. Не вярвам да забрави това. Тя е своенравна и избухлива, но още повече държи да запази достойнството си, да не се изложи пред домочадието като господарка на Алдаран. Няма да наруши приличието на такова празненство. Толкова жадувам вие двете да се сдобрите! Ще я уверя, че я обичам и уважавам, че винаги ще браня интересите й. И ще роди мой син, ако наистина желае. Но трябва да знае какво да очаква от мен, а какво — не.
Рената въздъхна и стисна ръцете му.
— Нека бъде както си решил. Трудно ми е да споря с теб.
„А преди по-малко от година гордо се хвалех пред Касандра, че не знам какво е да обичаш мъж, да се отказваш от доводите на разума си, за да се подчиниш на волята му. Нима всички жени стигат до моето положение рано или късно?“
Вечерта Донал я посрещна пред входа на празнично украсената зала и я придружи до мястото й на масата, отредена за жените от домочадието. Тя мислено вдигна рамене. Все едно бяха изкрещели дръзко истината пред всички. Не я интересуваше. Ако всичко бе потръгнало според желанията им, трябваше тя да се омъжи за Донал на средзимния празник и да носи на китката си гривната катенас. Дом Михаил натрапи нежелан брак на Донал, но тя нямаше да е нито първата, нито последната жена, която не би се отказала от любимия си, макар за пред хората да е свързан с друга.
Загледа се към почетната маса. Празното кресло на Дорилис се набиваше на очи и Рената се зачуди дали момичето още не се е изтръгнало от унеса на сънотворната отвара. Почивката би я укрепила по-добре от пиршеството. Около почетната маса до господаря на Алдаран седяха само Аларт и Касандра като най-високопоставените гости и Маргали — също от благороден произход и приемна майка на Дорилис. При друг повод за веселие там щеше да е мястото и на самата Рената, защото беше наставница на наследницата. Би трябвало около почетната маса да са настанени старшият иконом на Владението, кастеланът и командирът на стражите. Сега обаче празнуваха тържествено голяма победа, затова до господаря на Алдаран се полагаше да бъде само семейството му и гостите с ранг, равен на неговия или по-висок.
В долната част на залата бяха наредени нагъсто масите за всички останали обитатели на замъка.
— Защо все се озърташ към креслото, предназначено за Дорилис? — попита Касандра.
— За миг ми се стори, че е тук — промърмори стъписаният Аларт.
„И аз май съм изцедил силите си докрай. Вече се стряскам от сенки. Дано по-скоро забравя тази обсада!“
Дом Михаил се обърна към Маргали и попита защо се бави Дорилис. Изслуша я, кимна и стана.
— Нека благодарим на боговете — изрече с лице към долната част на залата, — че нападателите са разгромени и се прибраха там, където им е мястото. Разрушеното от тях ще бъде издигнато отново. Но искам първо да поменем и почетем онези, които дадоха живота си нас.
Всички станаха като един и мълчаливо отпиха първата глътка в памет на мъртвите.
— Сега ще говоря за живите — продължи господарят на Алдаран. — Заклевам се тържествено, че децата на всеки мъж, загинал в защита на Владението, ще бъдат приемни синове и дъщери в този замък или в дома на първите ми васали според положението на покойния им баща.
Множеството долу изрази с гръмки викове одобрението си за неговата щедрост.
— Ще добавя и друго — ако вдовиците желаят да встъпят отново в брак, моите икономи са готови да им потърсят подходящи съпрузи. Ако пък предпочитат да живеят сами, ще се погрижим за благополучието им.
Изчака шумът да затихне и подкани:
— Сега да пием и да ядем, да се веселим, но преди това вдигам чаша за онзи, който допринесе най-много за отбраната на Владението — моя приемен син Донал от Рокрейвън, съпруг на дъщеря ми Дорилис, господарката на Алдаран.