— Аз съм кристофоро. А първата заповед във Веруюто на целомъдрието гласи: „Не вземай жена против волята й.“
— Добро правило за монах, но не и за мъж! Мога да те уверя обаче, че никое от момичетата няма да се противи. Ако желаеш, онези двете, за които няма да се жениш, дори не ще научат името ти. Вече разполагаме с опиати и в паметта им ще остане само споменът за няколко приятни нощи. А всяка жена иска да роди пряк потомък на Хастур и Касилда!
Аларт се озъби.
— Не искам жена, която ще трябва да легне замаяна и безчувствена с мен! „Против волята й“ означава не само съпротива срещу насилие. Отнася се и за онези, чиято свободна воля е отнета с опиати!
— Нямаше да ти го предложа — разсърди се и баща му, — ако не ми бе показал ясно, че не искаш да изпълниш дълга си! На твоите години Деймън-Рафаел имаше цяла дузина синове недестро от жени, споделили охотно постелята му! Но ти, проклет сандалджия…
Аларт отново наведе глава и потисна безумното желание да стисне тънката шия и да отнеме живота на седящия пред него старец.
— Татко, достатъчно често съм чувал мнението на Деймън-Рафаел за мъжеството ми. Нужно ли е и ти да повтаряш тези обиди?
— А какво си сторил, за да имам по-добро мнение за теб? Къде са твоите синове?
— Не съм съгласен, че животът на един мъж трябва да се мери само по броя на синовете му. Но сега не искам да се препираме за това. Нямам никакво желание да създавам деца, понесли моето проклятие. Вече знам немалко за тази дарба на ларан. И смятам, че грешиш в желанието си да я засилиш в следващите поколения. Би трябвало и моите мъки, и особено гибелта на Лорън да ти подскажат, че човешкият ум не е бил предназначен да понесе такъв товар. Нали знаеш какво означават рецесивните и леталните гени?
— Не е нужно недорасляци да ме учат на онова, което са чували от мен!
— Така е, татко, но при цялото ми уважение не искам да участвам в замисъла ти. Ако някога изобщо имам синове…
— Никакво „ако“. Трябва да имаш синове!
Дом Стивън не искаше да слуша възражения. Аларт въздъхна. Баща му просто предпочиташе да се преструва на глух, защото казаното от сина му не съвпадаше със закостенелите му предразсъдъци. За него пръв дълг на всеки от рода му беше да множи потомците, които ще носят приказните дарове на Хастур и Касилда, легендарния ларан на Владенията.
Ларан, магията, психосилите, позволяващи на тези родове да преуспяват в манипулациите на матриците — звездните камъни, усилващи скритите способности на съзнанието. За да научават бъдещето, да подчиняват простосмъртните на волята си, да преобразяват и пресътворяват неодушевената материя, да властват над птиците и зверовете. Ларан беше ключът към съкровищницата на неограничената власт, затова от безброй поколения Владенията упорстваха в размножителните си програми.
— Татко, чуй ме, моля те! — Аларт вече не спореше разярено, а се опитваше да стигне най-после до ума на баща си. — Уверявам те, тези кроежи ще породят само зло. Та ние превръщаме жените в обикновени утроби, от които да се пръкват чудовища, лишени от всякаква човечност! Аз обаче се подчинявам само на съвестта си и отказвам.
Дом Стивън се усмихна накриво.
— Да не си падаш по мъже, та не искаш да дадеш синове на нашата каста?
— Не си прав, но досега не съм познал и никоя жена. И щом съм жертва на тази зла напаст, на това проклятие на ларан…
— Млъкни! Сквернословиш срещу нашите прадеди и срещу Повелителя на светлината, от когото сме получили този дар!
— Ти сквернословиш, татко, щом смяташ, че можеш така да опорочиш създаденото от боговете!
— Ах ти, нагло!… — подскочи баща му, но с огромно усилие овладя беса си. — Сине, още си млад, а и си объркан от внушенията на тези монаси. Върни се при онова, за което си роден, и скоро ще отхвърлиш заблудите си. Искам от теб само каквото подобава на един Хастур, стремящ се родът му да процъфтява. Не… — възпря със заповеднически жест канещия се да възрази Аларт, — …още си невеж в тези неща, ще трябва да допълним житейския ти опит. Девствен мъж! — Колкото и да се стараеше, господарят на Елхалин не можа да прикрие презрението си. — Още не можеш да съдиш кое е редно и кое — не.
— Повярвай ми, не съм равнодушен към женския чар. Но няма да предам проклятието си на невинни деца.
— Дотук с пререканията! — зловещо изръмжа дом Стивън. — Няма да търпя неподчинението ти. Макар че ще е много позорно за мен, ако мой син ще създава децата си упоен също като жените, с които ляга. Ще намерим обаче решение и за този проблем, ако ни принудиш.
„Свети Носителю на бремето, помогни ми! Как ще намеря сили да не го убия още сега, когато се опитва да ме стъпче?!“