А дом Стивън не изрече повече слова на снизхождение към монашеския живот на своя син и се постара да няма никакви поводи за спречкване помежду им. Говореше сърдечно с Аларт за детските му години в Хали, за сродниците им, за случките по време на пътешествието. Разказа му за работата, извършвана в Кулата на Хали — със силата на матричния кръг извличаха на повърхността желязна, медна и сребърна руда, — и за преобразените животни. Оказа се, че неговият брат Деймън-Рафаел правел експерименти с клетъчни промени и създал соколи с пера във всички цветове на дъгата, също и червини с рога, блестящи като скъпоценни камъни.
Ден след ден в душата му се събуждаше поне частичка от някогашната детска обич към бащата, преди ужасното проклятие на ларан и вярата на кристофоро да ги разделят… И отново мъчението на непоносимата стая със зелено-златните завеси, голямото дървено кресло, а лицето на баща му — пребледняло и застинало от изненада в мига на смъртта.
По пътя го връхлитаха често и образите на други хора, изплували от незнайното, за да се намесят в бъдещето му. Аларт се бе научил в манастира да забравя бързо случайно появилите се лица от немислими обрати на предстоящото, но някои му се явяваха упорито. Вече знаеше, че не само е възможно да срещне тези хора, но те непременно ще влязат в живота му. Разбира се, бързо разпозна позабравените черти на своя брат Деймън-Рафаел, който преди години го наричаше сандалджия и страхливец, а после не скри радостта си, че с отиването на Аларт в манастира остава единствен наследник на Елхалин.
„Как ми се иска двамата да сме приятели и да споделяме искрени братски чувства! Но нищо подобно не виждам пред себе си…“
Имаше и лице на жена, което сякаш никога не се скриваше от мисления му взор, макар да не я познаваше. Дребничка, с открояващи се тъмни очи на бледото лице и с черна коса, лъскава като водопад от тъмно стъкло. Стоеше пред него печална, очите й се вглеждаха в неговите с изтерзан копнеж. „Коя си ти? Защо образът ти ме преследва така?“
Колкото и да му беше чудно след годините в манастира, започнаха да го мъчат и еротични видения, в които тя се смееше съблазнително, повдигаше се на пръсти, за да го целуне. И в душата му отново звучеше яростното „Не!“. Както и да го изкушава неговият баща с красотата на момичето, няма да отстъпи. Никое дете няма да носи проклятието му в кръвта си. Но лицето беше в мислите му денем и нощем, скоро Аларт се увери, че тази жена трябва да е избраната от баща му за негова невяста. Дали все пак щеше да устои на прелестта й?…
„На половин път съм да се влюбя в нея, а дори още не знам името й!“
Една вечер яздеха към обширна плодородна долина и баща му отново заговори за бъдещето.
— Там, под нас, е Сиртис. Те са васали на Хастур от векове. Ще се отбием при тях. Сигурно ще ти е приятно отново да поспиш в меко легло, нали?
Аларт се разсмя.
— Все ми е едно, татко! Откакто потеглихме, всяка нощ се настанявах за сън по-удобно, отколкото в Неварсин.
— Май и аз е трябвало да се подложа на суровата монашеска дисциплина, щом реших на стари години да пътувам толкова надалеч! Е, за мен мекият дюшек ще е радост, дори за теб да е безразлично къде лягаш. Остават ни само два дни до дома, вече трябва да се замислим за сватбата ти. Помниш ли как още десетгодишен те сгодихме за далечната ни сродница Касандра Ейлърд?
Колкото и да напрягаше паметта си, Аларт се сещаше смътно само за някакъв празник, преди който го облякоха в съвсем нови дрехи, а после трябваше да стърчи прав часове наред и да слуша речите на възрастните. Спомена откровено за пролуката в спомените си и дом Стивън се засмя добродушно.
— Не се учудвам. Май изобщо не доведоха момичето. Ами че тогава тя беше на три или четири годинки! Да ти призная, отначало и аз се колебаех за този брак. В рода Ейлърд има и кръв на чиери, затова нерядко ги сполетява злочестината да им се раждат дъщери, които накрая се оказват еммаска — почти винаги са прекрасни за окото, но никога не съзряват като жени и не могат да раждат. Само че в рода им ларан е силен, затова рискувах с годежа. А когато момичето порасна, настоях да я огледа нашата леронис в присъствието и на акушерка. Оказа се, че напразно съм се страхувал. Нищо не й липсва на Касандра. Чувал съм не един човек да споменава, че е станала красива девойка. А и ние имаме нужда от здрави връзки с Ейлърд. Е, Аларт, нищичко ли няма да кажеш?
Младият мъж се насили да не повиши глас.
— Знаеш каква е волята ми. Няма пак да се карам с теб, но не съм променил своето решение. Не желая да се женя и да създавам синове, върху които ще тегне същата напаст. Повече нямам какво да кажа.