— През тези дни — подхвана баща му съвсем благо — те опознах твърде добре, за да се хвана в клопката на думите ти. В края на краищата ти си мой син, когато се върнеш в света и заемеш полагащото ти се място, скоро ще забравиш монашеските превземки. Съгласен съм обаче с теб, киху кариу, че е още рано да обсъждаме тези неща. Боговете са ми свидетели, че не желая никакви свади с нито единия от само двамата синове, които ми оставиха.
Аларт усети как гърлото му се стегна от мъка.
„Не мога да прогоня от душата си обичта към него. Така ли ще пречупи волята ми накрая — не с насилие, а с доброта?“
И за кой ли път видя мъртвешкото лице в онази прокълната стая, после образът на тъмнооката девойка изплува пред помътнялото му зрение.
Господарската къща на Сиртис всъщност беше древна твърдина с яки каменни зидове, защитена от дълбок ров и подвижен мост. Имаше големи пристройки с каменни основи и дървени стени, широк двор под покрив като многоцветно стъкло. Аларт веднага забеляза, че шарените плочки под краката му са положени с нечовешка точност. Досети се, че обитателите на Сиртис са от наскоро забогателите, които харчеха на воля, за да се възползват от трудно постигнатите чудеса на матричната технология с единствената цел да украсят домовете си. „Но нима може да си позволи да наеме толкова хора с дарбите на ларан, за да изпълняват прищевките му?“
Господарят на имението се оказа застаряващ мъж с люшкаща се омекнала плът. Излезе да приветства дом Стивън с почитта на васал, дори прекали с любезностите, като коленичи. Щом привърши с формалностите, по устните му се плъзна съучастническа усмивка, когато прегърна сродника си. Прегърна и Аларт, който рязко отметна глава назад, за да избегне целувката по бузата.
„Богове, противен е като дебел умилкващ се котарак!“
Дом Мариус ги въведе в главната зала на имението, обзаведена с прекомерен разкош. Настани ги на меки дивани и подвикна на слугите да донесат напитки.
— Това е нещо ново, правим го от нашите ябълки и круши. Непременно трябва да го опитате… Имам и ново развлечение, но ще поговорим за това, след като хапнем. — Домакинът се намести по-удобно сред множеството възглавнички. — Стивън, значи това е по-малкият ти син? Чувах слухове, че се бил отрекъл от Хали и станал монах при онези кристофоро. Какви глупости! Радвам се, че са били само злонамерени лъжи. Някои хора не си мерят приказките…
— Давам ти думата си, сроднико, че Аларт не е монах. Позволих му да живее в Неварсин, докато укрепи здравето си. В юношеските си години се измъчваше много от болестта на прехода. Сега е съвсем здрав и се завърна у дома, за да се ожени.
— О, тъй ли било? — Дом Мариус се вторачи в младежа с примигващите си очи, полускрити сред мазни гънки. — Скъпо момче, а дали и аз познавам твоята щастлива избраница?
— Едва ли по-зле от мен — промълви Аларт неохотно, за да не се покаже нелюбезен. — Казаха ми, че е моята сродница Касандра Ейлърд. Виждал съм я само веднъж, още беше бебе.
— Аха, домна Касандра! Срещнах я преди време в Тендара. Беше на празничния бал в Замъка на Комайните — обясни домакинът, ухилен до уши.
Аларт отново изпита погнуса. „Каза го само за да знаем, че заема достатъчно високо положение да бъде поканен там!“
Дом Мариус нареди да поднесат вечерята. И той се бе поддал на отскорошното увлечение слугите да са кралмаки — изкуствено отгледани от расата на бродниците, видоизменени с добавяне на матрично обработен генетичен материал от хора. Аларт ги смяташе за грозни твари — нито човеци, нито бродници. Съществата от другата раса, колкото и да бяха странни, се отличаваха със своя, чужда красота. А кралмаките, дори онези със съвършена външност, го отблъскваха с явната неестественост на произхода си.
— Да, виждал съм наречената ти невяста. Нейната прелест би отказала дори истински монах от обетите му. — Дом Мариус се изкиска. — Сроднико, изобщо няма да жалиш за манастира, когато легнеш с нея. Макар че… Тези момичета от рода Ейлърд не са особено подходящи за съпруги. Някои са безплодни като риачия, а други — толкова слаби, че не могат да износят и едно-единствено дете.
„Ясно, с удоволствие говори за бедите, които могат да сполетят околните.“
— Аз съвсем не бързам да се сдобия с наследник — изрече Аларт на глас. — По-големият ми брат е жив и здрав, пък и има предостатъчно синове недестро. Затова лесно ще се примиря с онова, което са ми отредили боговете. — Побърза да отклони разговора в друга посока. — В имението ли отглеждате кралмаките? Докато пътувахме, чух от баща си за експериментите на моя брат с червини, а вашите слуги са по-дребни и изящни от онези, които отглеждат в Хали. Доколкото знам, тамошните твари ги бива само да чистят обори и да вършат друга черна работа, с каквато човек не би унижил васалите си.