Изведнъж изпита чувство за вина. „Колко бързо забравям!“ А в Неварсин го учеха, че никой честен труд не е под достойнството на човека. Поне подтикна отново дом Мариус към самохвалство.
— Имам тук една от лероните на Райднау, пленена в сражение. Много е изкусна. Смята, че съм проявил голяма добрина, като я уверих, че не я насилвам да вреди на своя род — а и как бих могъл да й се доверя в битките? Затова няма нищо против да върши всичко друго за мен. Тя ми отгледа тези кралмаки, наистина са по-хубави от всички други, които съм виждал. Ако желаеш, дом Аларт, ще ти подаря за сватбата мъжки и женски екземпляри, за да си развъдиш и ти. Не се съмнявам, че твоята бъдеща съпруга ще се радва да й прислужват приятни за окото създания. Моята леронис ми отгледа и нова порода риачия. Братовчеде, искаш ли да видиш как изглеждат?
Господарят на Елхалин кимна и когато се нахраниха, в залата влязоха обещаните създания. Аларт ги изгледа намръщен — екзотични играчки за преситена похот… На вид бяха жени с привлекателни лица и добре оформени гърди под полупрозрачната тъкан на развяващите се одежди. Но тесните ханшове, прекалено тънките талии и дългите крака издаваха, че не са хора. Бяха четири — две тъмнокоси и две руси, иначе си приличаха като близначки. Коленичиха гъвкаво в краката на дом Мариус, извивките на шиите им напомняха за лебеди и въпреки отвращението си Аларт изпита твърде необичайната за него тръпка на желание.
„Да пропаднат в адовете на Зандру, но са хубавици като някой демон, превъплътил се в жена!“
— Братовчеде, би ли повярвал, че са родени от утробите на кралмаки? За създаването им използвахме клетки от мен и от пленената леронис — подсмихна се домакинът. — Ако бяха истински хора, някой заядливец би казал, че са ми дъщери, а това, хм… добавя острота в насладата. — Посочи русокосите. — Лела и Рела, другите са Риа и Тиа. Няма да ви досаждат с много приказки, макар че говорят и пеят, а аз се погрижих да ги научат да танцуват и да свирят на рил. Умеят да се грижат и за трапезата. Разбира се, основният им талант е да забавляват. И естествено, наложено им е матрично заклинание, за да привличат и омайват. Виждам, че не можеш да откъснеш поглед от тях… — дом Мариус се ухили — …както и синът ти.
Аларт се сепна и ядосано обърна гръб на ужасяващо съблазнителните лица и тела.
— Не съм себичен и тази нощ ще ги имаш, братовчеде. Една, две — колкото искаш. А ти, младежо, щом си отричал плътското цели шест години в Неварсин, явно имаш нужда от услугите им. Ще ти пратя Лела, любимката си. Ах, какво правят тези риачия, дори монах не може да им устои…
— Сроднико — промърмори Аларт, потиснал погнусата си, — аз пък те моля да не се лишаваш от присъствието й заради мен.
— О, тъй ли… — Веждите на домакина се извиха в гримаса на престорено съчувствие. — Може би в манастира си свикнал да предпочиташ удоволствията, които могат да ти предложат братята в прегръдките си? Самият аз рядко пожелавам някой ри’чию, но имам няколко, за да не се излагам в гостоприемството. Някои хора държат на разнообразието. Да ти изпратя ли Лою? Хубаво момче е, уверявам те, а и поисках всички да бъдат създадени почти нечувствителни към болка. Възползвай се от него както ти хрумне.
Дом Стивън побърза да се намеси, за да предотврати изблика на ярост, напиращ видимо у неговия син.
— О, момичетата са ни предостатъчни. Твоята леронис се е справила чудесно.
Когато ги отведоха в отредените им покои, господарят на Елхалин отприщи гнева си.
— Няма да ме позориш, като откажеш предложението му! Не искам да плъзне мълва, че синът ми не е мъж!
— Значи да се срамувам от този тлъст плужек? Татко, с какво петня мъжеството си, ако дори от мисълта за тази мръсотия ми се гади?
— Аларт, с твоите монашески превземки наистина ставаш досаден. Лероните ни направиха голяма добрина, когато отгледаха породата риачия, а и твоята бъдеща невяста няма да ти е особено благодарна, ако не държиш поне една от тях в дома си. Нима си толкова невеж, та не знаеш, че ако легнеш с бременната си съпруга, може да пометне?! Това е част от цената, която плащаме за нашия ларан, втъкан с толкова упорит труд в гените ни. Нашите жени не се отличават с особена сила и лесно помятат, затова трябва да ги щадим, когато носят плод в утробата си. Ако в такова време задоволяваш желанията си само с някоя риачия, съпругата ти не ще има повод за ревност. Но няма да е същото, предпочетеш ли обятията на истинско момиче, което може да намери място и в душата ти…