През шестте си години в Неварсин изобщо не го смущаваше обстоятелството, че в манастира не се допускат жени. Не се и сещаше за тях. Нито веднъж не се изкуши, дори по време на средлетните празници, когато и на монасите бе позволено да се смесят с веселите тълпи, да търсят миг на обич или поне нейното подобие по улиците на града. Никога досега не му бе хрумвало, че трудно ще удържи решението си да не се жени и да не създава деца, на които ще предаде проклятието на ларан. Но колкото и противно да му беше извращението, въплътено в тялото на Лела — та тя не беше човек! — шестте години на самоналожено целомъдрие отлетяха в миг, щом меките пръсти на тази риачия се плъзнаха по кожата му.
„Каква ли участ ще си навлека? Щом не изтърпях още през първата нощ…“ В сливащите се, вечно множащи се видения се появиха и нови, не по-малко неприятни — можеше да стане същият като дом Мариус. Да, все пак би отхвърлил брака, но за да разпалва похотта си неуморно с такива противоестествени създания, предназначени само да задоволяват низки страсти.
Зарадва се, че техният домакин не слезе за закуска. Стигаха му и усилията, които положи, за да изтърпи баща си. Личеше доброто настроение на дом Стивън, захванал се с нетърпение да маже масло на филията си. Старецът лесно долови стаения гняв на Аларт (който пък се чудеше дали неговият баща вече е дочул нещо от слугите или дори се е унижил да разпита Лела, за да се увери в мъжките качества на сина си). Въпреки това запази мълчание чак докато взеха плащовете си.
— Аларт, ще оставим ездитните си животни тук. Дом Мариус предложи да пътуваме с въздушна кола, за да стигнем бързо до Хали, а слугите ще докарат животните след няколко дни. От малък не си летял в такова возило, нали?
— Изобщо не помня такава случка — вдигна рамене младият мъж и любопитството му се пробуди. — Поне съм сигурен, че по онова време не се срещаха често.
— Така е, а и сега си остават играчки за богатите, защото трябва да ги управлява опитен майстор, надарен с ларан. При това са безполезни в планините. Обърканите въздушни течения и внезапните пориви на вятъра там непременно ще разбият въздушната кола в някой зъбер. Поне в равнините използването им е достатъчно безопасно. Мислех си, че полетът ще те разведри.
— Признавам, че ще ми бъде много интересно — промълви Аларт, а в същото време си мислеше, че техният домакин не пести усилия, за да угодничи на своя господар. — В Неварсин се говори обаче, че тези возила не са особено надеждни и в равнините. Във война сме между Елхалин и Райднау, а във въздуха апаратите са твърде уязвими при атака.
Дом Стивън вдигна рамене.
— Всички имаме ларан. Не се съмнявам, че след шест години в манастира си загубил почти напълно уменията си на боец, но още можеш да пръждосаш от небето всеки нападател. Имам и талисмани против огън. — Взря се пронизващо в сина си и добави: — Или се каниш да ми кажеш, че си станал прекалено миролюбив при монасите и не би защитил своя живот или сродниците си? Доколкото си спомням, още като момче нямаше никакво влечение към схватките.
„Да, защото преди всеки удар в учебния бой виждах каква беда мога да причиня на себе си или на противника. Жестоко е да ми се подиграваш за детската слабост, а нямах вина за това! Дължа всичко на проклетите ви наследствени дарби…“
Насили се да вижда само живото лице на баща си, а не смъртната маска, изплуваща упорито. И изрече на глас:
— Докато дишам, ще браня своя баща и господар, а ако се проваля, нека боговете ме накажат най-тежко.
Стреснат и развълнуван, дом Стивън протегна ръце и го прегърна. И за пръв път в живота си Аларт чу такива думи от своя баща:
— Прости ми, скъпи сине, изрекох недостойни за мен слова. Не биваше да те обвинявам незаслужено.
„И аз трябва да поискам прошка. Той не е жесток, само се поддава на страха си за мен… Искрено се стреми да прояви доброта…“
Въздушната кола се оказа дълга и обтекаема, изработена от вещество като блещукащо отвътре стъкло. Беше украсена със сребърни ивици по корпуса, имаше продълговата кабина с четири седалки. Неколцина кралмаки я избутаха изпод навеса върху шарените плочки на двора и пилотът — строен младеж с червеникава коса, издаваща принадлежност към дребните благородници от хълмовете Килджард — дойде при пътниците си и ги поздрави с неохотен поклон, само небрежен знак за любезност. Като майстор в занаята си и изкусен ларанзу не беше принуден да се подмазва никому, ако ще и да е брат на краля.
— Аз съм Керин, вей дом. Заповядано ми е да ви отведа в Хали. Моля ви, настанете се в кабината.
Той изчака кралмаките да помогнат на дом Стивън, но се спря нерешително пред Аларт, преди да заеме своето място отпред.