— Пътувал ли сте някога в такава машина?
— Може би като малък, но не си спомням. Да не я задвижва матрица, с която се справяте сам? Струва ми се просто невероятно!
— О, не бих могъл да издържа. Вътре, ей тук — посочи Керин, — има акумулатор, чиято енергия стига за турбините. Един човек няма как да задържи такъв апарат във въздуха и да го тласка напред. Матричните кръгове зареждат акумулаторите с ларан, а засега аз трябва само да управлявам… също да внимавам за нападатели и да им избягам. — Изражението му стана по-сурово. — Подчинявам се на получените заповеди, но… вие имате ли ларан?
При тези думи смътните опасения на Аларт изведнъж се избистриха — за миг преживя болезнено остро видението как въздушната кола се пръска на парчета, разлитащи се към земята далеч долу. Нищожна вероятност или неизбежно бъдеще? Засега му оставаше само да гадае.
— Дарбата ми е достатъчно силна, за да изпитвам безпокойство, доверявайки живота си на такава… измишльотина — отсече той. — Татко, ще бъдем нападнати. Ти усети ли вече?
— Дом Аларт — сериозно подхвана Керин, — тази „измишльотина“, както я нарекохте, е най-безопасното возило, изобретявано някога с помощта на матричните технологии. Ако пътувате три дни на кон до Хали, също можете да бъдете нападнати по всяко време. А с въздушната кола ще пристигнете там преди пладне, значи ако някой реши да атакува, ще трябва да пресметне момента много точно. Освен това с ларан ще се защитите по-лесно, отколкото срещу оръжията на конен отряд, нали? Вярвам, че някой ден всички Велики родове ще имат и матрични оръжия, и защитни средства срещу тях, за да се бранят от съперници или непокорни васали. И тогава войните ще останат в миналото, защото никой човек с капка мозък в главата си не би рискувал страшните разрушения, които подобни устройства могат да причинят. „Измишльотините“, вей дом, може засега да са прескъпи играчки, но след време ще донесат на Дарковър епоха на нечуван мир!
Младежът говореше толкова убедено и разпалено, че Аларт се усъмни в собствените си все по-натрапчиви предчувствия за ужасни сблъсъци с още по-страховити оръжия. Кой знае, Керин може да е прав. Ако достъпните средства за унищожение станат немислимо мощни, сигурно хората накрая ще се плашат и от самата мисъл за употребата им. Значи който ги създава, всъщност се труди за настъпването на нерушим мир…
— Керин, дано Алдонес, Повелителят на светлината, се вслуша в думите ви. А сега с нетърпение очаквам чудото.
„Виждал съм твърде много възможности, които тъй и не се сбъднаха. Тази сутрин разбрах, че все пак обичам баща си и никога не бих посегнал на живота му. Не извих и врата на нещастното създание снощи. Затова няма да се боя от атака, но ще бдя, докато се наслаждавам на полета.“
Пилотът му показа как да затяга предпазните ремъци при среща с по-бурни въздушни течения, също как да завърта седалката си и да си служи с увеличителното стъкло, за да съзира веднага всяка опасност.
Напрегна вниманието си, когато младият ларанзу се пристегна на своята седалка, наведе глава съсредоточен и след миг турбината изрева. Като момче Аларт се бе упражнявал достатъчно с малки планери, подпомагани от звездни камъни, за да познава елементарните принципи на летенето с апарати, по-тежки от въздуха. И все пак му беше трудно да повярва, че дори голям матричен кръг, тоест група от умове в тясна телепатична връзка, може да вложи в акумулатора достатъчен заряд, за да задвижва такава мощна турбина. Е, да, и дарбите на ларан не бяха за подценяване, освен това матриците усилваха електрическите импулси на мозъка, понякога дори хилядократно… Питаше се колко ли хора и време са нужни, за да се зареди един акумулатор. Искаше му се да попита Керин — но не биваше да го разсейва, — защо не приспособят тези возила за пътуване по земята. Веднага се сети обаче, че тогава ще трябва да се прокарват пътища за тях. А твърде неравният терен на север от Килджард май винаги щеше да налага превоз с товарни животни или ходене пеша.
Бързо се плъзнаха по пътеката, настлана с гладък стъкловиден материал, вероятно също положен с помощта на матрица, и след броени мигове се издигнаха в небето. Скоро гората остана далеч под тях, машината прониза облаците с такава скорост, че Аларт остана без дъх. Това возило превъзхождаше планерите, както крехките конструкции от кожа и пръти превъзхождаха бавното тътрене с червини! Керин направи едва забележимо движение и въздушната кола зави на юг.
Пътуваха достатъчно дълго, за да се почувства Аларт неудобно в хватката на ремъците. Тъкмо си казваше, че не би било зле да ги поразхлаби, и тръпката на страх го накара да се заозърта настръхнал.