Пак този бърз и проникващ в душата поглед на засенчените очи.
— Опасения ли, братовчеде? Но аз съм само безобидно момиче! Не бих повярвала, че един от могъщите Хастури се страхува от нещо, камо ли пък от бъдещата си невяста!
Аларт трепна от безпощадния присмех.
— Толкова ли държиш да чуеш истината? Надарен съм с твърде особен ларан. Не е само ясновидство. Съзирам не само онова в бъдещето, което ще се случи, но и възможното, вероятното. Понякога не различавам кое във виденията ми се дължи на още невъзникнали причини и кое е породено единствено от моята боязън. Отидох в Неварсин, за да ми помогнат там да овладея дарбата си.
Тя рязко си пое дъх.
— Милостива Авара! Какво проклятие трябва да е това за теб! Значи все пак се научи да живееш с тази дарба, сроднико?
— Донякъде. Но когато съм разстроен или неуверен, връхлита ме отново, затова и сега виждам не само щастието, което бих могъл да изпитам в живота си с теб.
Прободе го истинска болка в сърцето от горчилката, насъбрала се у него, щом си помислеше колко радост биха могли да преживеят заедно, ако тя отвърнеше на обичта му. Годините пред тях щяха да се превърнат в ярко осветена пътека… Яростно затръшна тази врата в съзнанието си. Жената пред него не беше някоя риачия, за да търси само миговете на удоволствието с нея!
Заговори по-озлобено и не знаеше колко прегракна гласът му, колко студен стана.
— Виждам също мъките и бедите. Докато не открия как да се провра през всички измамни представи, които може би дължа само на страха си, не мога да очаквам с радост нашата сватба. Не го смятай за проява на неучтивост към теб.
— Доволна съм, че сподели това с мен. Сигурно вече ти е известно колко се гневят хората от моя род заради забавянето на брака ни. Трябваше да се свържем още преди две години, когато навърших посочената в законите възраст. Смятаха, че ме оскърбяваш, като се бавиш в Неварсин. А сега горят от нетърпение да ме поискаш час по-скоро. — В очите й заискри хапливо веселие. — И за миг не биха се загрижили дали ще намеря щастие с теб, но ми напомнят неуморно колко близо си до трона, каква късметлийка съм, как трябва да те омагьосам с чара си, за да не ми се изплъзнеш ненадейно. Ето, облякоха ме като кукла, украсиха косата ми с мрежи от мед и сребро, провесиха по мен накити, сякаш ще ме купуваш на пазара. Очаквах едва ли не да ми отвориш устата, за да огледаш зъбите ми като на разплодна кобила!
Аларт се засмя неволно.
— Поне за това нека не ги измъчват съмнения. Едва ли някой мъж може да намери несъвършенство в теб.
— О, има го и още как! — възкликна тя лукаво. — Те се надяваха да не забележиш веднага. Аз обаче нямам какво да крия от теб.
Разпери пред него тънките си пръсти, окичени с пръстени. Погледът на Аларт се спря не върху скъпоценностите, а върху шестия пръст на всяка ръка. Касандра изведнъж се изчерви и се опита да прибере ръцете си под воала.
— Дом Аларт, умолявам те да не зяпаш така уродството ми.
— Ръцете ти не ми изглеждат уродливи — увери я той. — Свириш ли на рил? Струва ми се, че можеш да извличаш с лекота акорди, почти недостъпни на други музиканти…
— Ами да, така е, но…
— Значи никога повече няма да говорим за уродство — прекъсна я Аларт меко, хвана ръцете й и полека допря устни до тях. — В Неварсин довеждаха деца и с по шест, и с по седем пръста на ръцете, но допълнителните нямаха кости или сухожилия, дори не можеха да се свиват. Ти, както виждам, нямаш такива затруднения. Между другото и аз се занимавам по малко с музика.
— Наистина ли? Защото си бил монах? На повечето мъже не им стига търпение, нито пък смятат, че трябва да прахосват от времето си, което могат да прекарат във война.
— Аз пък предпочитам да съм музикант, а не воин. Дано боговете ни отредят достатъчно мирни дни, за да съчиняваме песни, а не да дрънкаме оръжия.
Но както тя му се усмихваше, а той още допираше ръката й до устните си, забеляза погледа на Исабет, лейди Ейлърд, също и самодоволната гримаса на Деймън-Рафаел. Погнуси се. Полека го тласкаха в избраната от тях посока, колкото и да упорстваше! Пусна пръстите на Касандра, сякаш се опари.
— Ще ми позволиш ли да те отведа при твоята старша сродница? — каза й с пресилена любезност.
Тази вечер имаше явна сдържаност във веселието, но не и сянка на печал. Старият господар бе изпратен в последния му път с всички дължими почести, имаше законен наследник и никой не се съмняваше, че Владението ще процъфтява. По едно време Деймън-Рафаел потърси Аларт в множеството. Въпреки огъващите се от лакомства и напитки маси по-големият брат беше несъмнено трезвен.