Аларт едва промълви:
— Или ще си на трона, братко, или ще си мъртъв…
Деймън-Рафаел го опари с враждебен поглед.
— Онези изкуфели женчовци от Съвета ще предпочетат законния син на по-малкия пред някой недестро на по-големия. Ще сложиш ли ръката си в пламъка на Хали, заклевайки се да подкрепиш правото на мой син, законен или не?
Аларт се мъчеше да прозре през видения за кралство, превърнало се в пепелища, трон на една ръка разстояние от него, свирепи виелици по възвишенията на Пъкъла, срутваща се твърдина, сякаш повалена от неимоверен земетръс… Не! Той искаше мир. Нищо не би го накарало да се вкопчи в смъртна схватка за трона със собствения си брат, за да удави Владенията в кръв. Склони глава пред Деймън-Рафаел.
— Боговете са решили всичко, когато ти си се родил пръв син на баща ни. Ще положа каквато клетва поискаш от мен, защото не само си мой брат, но и мой господар.
В погледа на по-големия ликуването се смеси чудато с презрение. Аларт знаеше, че ако местата им бяха разменени, братоубийството щеше да е неизбежно. Напрегна се от неприязън, когато Деймън-Рафаел го прегърна.
— Значи ще имам клетвата ти, твоята силна ръка ще брани синовете ми. Е, може би е вярна старата мъдрост. Няма да съм с гол гръб. — Пак се взря в Касандра и поклати глава. — Дали пък… Не, за съжаление ще трябва да вземеш за жена годеницата си. Направя ли я барагана, целият род Ейлърд ще се оскърби, а не мога и да оправдая забавяне на сватбата с цяла година, докато чакаме какво ще сполети Касилда.
Значи Касандра щеше все пак да бъде негова? Защото в ръцете му я буташе неговият по-голям брат, който я смяташе само за пионка в стремежа си към политически съюз, за да си осигури подкрепата на нейните сродници. Отново го изпълни отвращение. И си спомни за твърдото си решение да не взема жена, да няма синове, върху които ще прехвърли проклятието. Това го подтикна да помоли:
— Братко, в замяна за верността ми искам да ме отървеш от този брак.
— Не мога — веднага отвърна Деймън-Рафаел, макар и с голямо съжаление. — Охотно бих я запазил за себе си. Но не бива да настройваме враждебно целия род Ейлърд. Защо да се измъчваш предварително? Може да не те обременява дълго с присъствието си. Млада е, а много жени от нейния род са умирали още с раждането на първото си дете. Нищо чудно да й се случи същото. Или пък да е като Касилда — често ще зачева, ала децата ще са само мъртвородени. Ако се погрижиш няколко години поред да е все бременна, но да нямате деца, нищо няма да заплашва моите синове и никой няма да те вини, че не си изпълнил дълга си към нашия род. Ще стоварят вината върху нея.
— Не мога да се отнеса така с никоя жена!
— Братко, все ми е едно как ще се отнасяш с Касандра, стига да се ожените, да легнеш с нея и да се знае, че има още една връзка между нашите два рода. Само ти подсказах как да се отървеш от жена си, без да опозоряваш името си на мъж. — Деймън-Рафаел вдигна рамене, беше му омръзнало да обсъждат тази тема. — Както и да е. Утре ще пътуваме до Тендара и когато ме обявят за господар на Елхалин, ще се върнем да подготвим сватбата ти. Сега ще пийнеш ли по чаша с мен?
— Не, прекалих с пиенето тази вечер — излъга Аларт, изгаряше от нетърпение да е далеч от своя брат.
Значи прозренията не го подведоха и този път. Никъде сред хаоса от възможности не видя дори една пролука, за да се сприятели с Деймън-Рафаел. А ако по-големият му брат седнеше на трона — твърде вероятно събитие според Аларт, — би трябвало да се бои денонощно за живота си.
„Свети Носителю на бремето, укрепи силата ми! Вече имам още една причина да не създавам синове — ще се страхувам и те да не загинат от ръката на чичо си!“
7
Дружелюбно настроен и подтикван от желанието да почете своя млад сродник, Негова светлост крал Регис II се съгласи лично да изпълни брачната церемония. Набръчканото старческо лице сякаш грееше от доброжелателство, когато изричаше ритуалните слова и закопчаваше обкованите с мед гривни — катенас, първо на китката на Аларт, после и на Касандра.
— Дори понякога да ви дели разстоянието — каза той, разкопчавайки гривните, — нека никога не се делите в сърцата си. — Те се целунаха и кралят добави: — Нека завинаги сте едно цяло.