И чу гласа на уплашената Касандра:
— Аларт! Моля те, кажи ми какво ти е!
Знаеше, че тя вече се страхува за него, и се постара да си помогне с наученото в Неварсин, да стесни обсега на мисленото си зрение, за да вижда само сегашната Касандра.
— Чуй ме, ти не си виновна за нищо. Вече ти казах какъв товар нося…
— Нима няма с какво да ти помогна?!
„Да ми помогнеш ли? Най-добре щеше да е никой от нас да не се бе родил. Ако предтечите ни, дано вечно мръзнат в най-вледенения ад на Зандру, се бяха въздържали от изкушението да стоварят тази страшна беда върху главите ни!“
Не изрече нищо на глас, но тя долови мислите му и очите й се разшириха от потрес.
Сродниците нетърпеливо прекъснаха краткото им уединение. Деймън-Рафаел отведе младоженката за танц, като изтърси грубовато:
— Не бъди толкова стиснат, братко, скоро тя ще е само твоя!
Някой натика насила бокал в ръката на Аларт и настоя да се весели, нали всичко това е в негова чест!
Опита се да потисне напиращия в душата му озлобен инат — в края на краищата не можеше да вини гостите си за налаганите с векове противни обичаи. Потанцува със свои млади далечни братовчедки. Явно нямаха никаква по-нататъшна роля в неговия живот, защото поне техните лица не се множаха объркващо във въображението му. Видя отново Касандра чак когато съпругата на Деймън-Рафаел и други жени я поведоха към спалнята за ритуалното полагане на младоженците в постелята.
Според традицията трябваше най-близките им сродници да се убедят, че са легнали заедно в брачното ложе. В Неварсин Аларт узна, че скоро след въвеждането на брака ди катенас се изисквало и първото сношение да стане пред свидетели. Поне това нямаше да искат от него. Не му се вярваше, че са мнозина мъжете, способни да не се изложат в подобни обстоятелства…
Скоро поведоха и него към спалнята сред порой от невъздържани шеги. Спомни си по принуда и още нещо от обичаите — за първата си брачна нощ младоженката трябваше да носи нощница, по-оскъдна от всяка друга дреха преди или след това в живота й. Аларт си каза цинично, че правилото се е наложило, за да няма съмнение в съвършенството на съпругата като разплодно животно.
„Дано боговете са се смилили и Касандра не е упоена, за да е покорна през нощта…“
Взря се напрегнато в очите й — търсеше мътния поглед на опиатите, треската на любовно биле. Признаваше все пак, че е проява на милосърдие към момичетата, дадени на напълно непознати за тях мъже. А и никому не би се искало да се бори с обезумяло от страх същество в леглото. И отново в главата му се заблъскаха виденията — желанието се преплиташе с друго бъдеще, в което я прегръщаше бездиханна. Какво му подхвърли Деймън-Рафаел? Много жени от рода Ейлърд умирали още при първото раждане…
С последни пожелания и напътствия сродниците се изнизаха от спалнята и ги оставиха на мира. Аларт веднага стана и пусна тежкото резе на вратата. Когато се обърна към Касандра, забеляза храбрите й усилия да спре треперенето си.
„Нима се бои, че ще се хвърля отгоре й като разгонен звяр?!“ Попита я спокойно:
— Упоиха ли те с афрозон или още някаква подобна гадост?
Тя завъртя глава.
— Отказах. Приемната ми майка ме убеждаваше, че така ще ми е по-леко, но аз я уверих, че не се страхувам от теб.
— Тогава защо трепериш?
И отново проблясък на непокорния й дух, който Аларт опознаваше постепенно.
— Ами защото премръзнах, господарю мой, с тази нощница все едно съм гола!
Аларт се засмя.
— Май с мен се отнесоха по-милостиво, оставиха ми този халат. Добре, госпожо, завий се, за да се стоплиш. Не е нужно да излагат на показ тялото ти, за да те пожелая… О, забравих, че не искаш да чуваш комплименти и ласкателства! — Той седна до нея на леглото. — Искаш ли малко вино?
— Благодаря ти.
Тя отпи две-три глътки и лицето й полека възвърна естествения си цвят, защото дебелите завивки я покриваха до шията. И Аларт напълни чаша за себе си, но започна да я върти разсеяно в пръстите си, чудеше се как да обясни каквото е нужно на Касандра, без да я оскърби. А възможното бъдеще го измъчваше — виждаше се как забравя съмненията си и я поема в прегръдките си със страст, потискана през целия му живот досега. И как тя горещо отвръща на ласките му, какви години на радост можеха да изживеят…
— Касандра, желан ли беше този брак за теб?
Тя като че не смееше да го погледне право в очите.
— Този брак е чест за мен. Каквато и беля да направех като дете, все ми натякваха, че това или онова не било пристойно за бъдещата съпруга на Аларт Хастур от рода Елхалин.