Думите сами се изтръгнаха от устата му.
— Колко ли е леко да имаш прав път пред себе си, да познаваш само едно бъдеще вместо сто, хиляда… Да не пристъпваш плашливо сред тях като акробат по въже на някой панаир!
— Не съм си и представяла, че може да има такова мъчение. Въобразявах си, че твоят живот е много по-свободен, че избираш сам…
— Свободен ли? Моята съдба е също толкова предопределена, колкото и твоята. И все пак можем да изберем кое бъдеще от всички пред мисления ми взор е най-доброто за нас, ако желаеш.
Тя промълви съвсем тихо:
— Какво да избираме тепърва, господарю мой? Ожениха ни, увериха се, че сме в брачното си ложе. Имаме вече само един избор — ти да се отнесеш мило или жестоко с мен, а аз да бъда търпелива или да опозоря рода си, да се боря със свирепостта на зверче и да ти оставя белези от нокти като в някоя неприлична кръчмарска песен. Това обаче — в гласа й се промъкна искрица смях — бих се срамувала да направя.
— Боговете да ме накажат, ако някога те принудя да се държиш така.
За миг образите, извикани от думите й, станаха толкова ярки и натрапчиви, че всички други представи изчезнаха. Тя беше негова съпруга и той вече разбираше, че не й е противен, дори се е свързала с него по своя воля. Би могъл дори да й вдъхне любов…
„Тогава защо да не се примирим със съдбата си?…“
Въпреки това се насили да каже:
— Все още имаме и трета възможност, госпожо. Известно ти е какво повелява законът — през каквато и церемония да сме минали, още не сме женени, докато нямаме и плътска връзка. Дори брак ди катенас може да бъде разтрогнат, ако заявим, че такова е желанието ни.
— Значи гневът на моя род ще се стовари върху мен, а пък неприязънта на всички Хастури — върху сродниците ми. Ще се разкъсат всички съюзи, на които се крепи властта на потомците на Хастур. Ако искаш да се откажеш от мен, защото съм ти неприятна, никога няма да намеря нито покой, нито щастие…
Аларт не можеше да понесе отчаянието в очите й.
— Само си мислех… Може пък някой ден да срещнеш по-привлекателен за теб мъж.
Тя прошепна свенливо:
— Защо си мислиш, че ще поискам друг?
Разтърси го ужас. Ето, вече се сбъдваха най-мрачните му опасения. Касандра се е бояла да не попадне в ръцете на безчувствен грубиян, който го е грижа само да има потомство от нея, а вместо това съпругът й я смяташе за равна на себе си и момичето вече започваше да се прехласва по него!
Знаеше добре, че само да докосне ръката й и волята му ще се стопи. Дори в неговите уши гласът му звучеше твърде напрегнат.
— Казах ти вече какво проклятие нося в себе си. Всички тези видения може да се сбъднат или само ме тормозят, макар да са неосъществими. Бях решил да не се женя никога, за да не подложа и своите синове на това изтезание. Затова исках да се откажа от света и да стана монах. И виждам твърде ясно какво може да сполети нас двамата. Боговете са ми свидетели — почти изстена Аларт, — че ти не си ми безразлична.
— Нали видяното от теб в бъдещето не винаги се случва? Защо да се опълчваме на съдбата? Ако животът ни е предопределен, каквото има да става, ще стане, а другото е само илюзия… — Тя се надигна и обви с ръце шията му. — Аларт, не си мисли, че ще трябва да ме вземеш насила. Аз… аз те обичам.
Само за миг и той я прегърна. После вече се бореше да потисне срамния спомен колко лесно го съблазни онази риачия. Хвана раменете на Касандра и я отблъсна. Заговори рязко и студено:
— Госпожо, нима очакваш и сега да ти повярвам, че не са те упоили с някакво любовно биле?
Тя се смръзна, очите й се наляха със сълзи на унижение и гняв. Аларт разтърси глава.
— Прости ми, моля те! Опитай се да ме разбереш. Искам да… да намеря изход от клопката, в която ни вкараха. Нима не се досещаш какво виждам? Струва ми се, че всички пътища водят натам — ще правя каквото се иска от мен, за да създам чудовищно потомство, деца, чийто ларан ще бъде за тях още по-страшна беда, за да бъдат накрая погубени от него, както умря по-малкият ми брат. Ще ни проклинат, че сме ги заченали. И знаеш ли каква участ виждам за теб? Твоята смърт, Касандра, когато раждаш нашето последно дете!
Лицето й пребледня, тя прошепна дрезгаво:
— Загубих така две от сестрите си…
— А още се чудиш какво ме възпира! Не те отхвърлям, а си блъскам главата как да се спасим от такава ужасна участ. Толкова лесно бих се поддал на изкушението… Съзирам и как се обичаме, но отиваме ръка за ръка право към мрака. Трагедия за теб, Касандра. И за мен. Аз… — Преглътна и си възвърна властта над гласа си. — Не искам да ми тежи вината за твоята смърт.
Тя вече хлипаше, а Аларт не смееше да я докосне. Само я гледаше съсипан.