Рейхъл вече говореше сърдечно:
— А сега се събрахме да подготвим този брак, за да съединят младите каквото имаме, когато си отидем от този свят. Михаил, ще видим ли момичето?
— Ще дойде да ви поздрави, скъпи гости, но реших, че е по-уместно да се споразумеем, без тя да присъства. Още е дете и не й прилича да слуша как мъже с посивели бради обсъждат зестри, сватбени дарове и наследства. Но не се бой, Дарън, ще се появи, когато дойде време да ви свържем в годеж, и ще танцуваш с нея. Само че ви моля да не забравяте колко е невръстна. Не можем и да мислим за сватба поне още четири години.
Рейхъл се засмя.
— Братко, всеки баща си мисли, че на дъщерите му все им е рано за мъж!
— Дорилис е едва единадесетгодишна — неотстъпчиво напомни господарят на Алдаран. — Значи може да встъпи в брак ди катенас след не по-малко от четири години.
— Хайде де, не се инати толкова. Моят син вече е мъж. Още колко трябва да чака невястата си?
— Четири години, а ако няма търпение, нека си намери друга — тежко изрече Михаил.
Дарън вдигна рамене.
— Щом е момиченце и трябва да порасне, ще чакам, какво друго да правя? Но ми се вижда малко варварски обичаят, според който е възможно мъж да се сгоди с хлапе, което още си играе с кукли!
— Несъмнено си прав — весело се подсмихна Рейхъл, — но аз мисля за този съюз още откакто Дорилис се роди и често го обсъждах с брат си през последните десетина години.
— Чичо — подхвана синът му, — ако толкова време си се противил, защо все пак се съгласи?
Михаил раздвижи раменете си, сякаш се беше схванал.
— Ами сигурно защото остарявам и най-сетне се примирих, че няма да имам син. И предпочитам Алдаран да премине в ръце на сродник, а не на съвсем чужд човек.
Но защо ли, питаше се в този миг, си спомни пак за проклятието на онази вещица? „Ще бъдеш безплоден като убито от зимата дърво!“ И откакто загуби Алисиана, дори не се замисляше сериозно да сподели с друга жена постелята си.
— Разбира се, може да се спори — подхвана брат му Рейхъл — дали Дарън и без това не е законен наследник на Алдаран. Мнозина познавачи на законите биха отсъдили, че на Дорилис се пада само част от владението като зестра, при това законно роден племенник е по-пряк наследник от дъщерята на една барагана.
— Не позволявам на никой така наречен познавач на закона да се бърка в делата ми!
Господарят на Скатфел вдигна рамене.
— Все едно. Щом двамата възможни наследници се оженят, няма за какво да се спори повече. Владенията ни ще се слеят. Готов съм да завещая Скатфел на първородния им син, а Дарън ще управлява Алдаран като попечител на Дорилис.
Михаил поклати глава.
— Не. В брачния договор съм предвидил съвсем друго — Донал ще бъде попечител на своята сестра, докато тя навърши двадесет и пет години.
— Неразумно постъпваш! — възпротиви се Рейхъл. — Не измисли ли друг начин да направиш приемния си син богат? Щом няма нищо от баща си и майка си, защо не му помогнеш с дарение?
— И това направих вече. Прехвърлих му собствеността върху малкото имение Високи чукари, когато той навърши пълнолетие. Западнало е, защото предишните му стопани прекарваха повече време в свади със съседите си, отколкото в грижи за земята. Но си мисля, че Донал ще успее да го възроди. Сега само трябва да му намеря достойна жена, ала и това ще стане. Той ще бъде попечител на Дорилис.
— Чичо, както виждам, нямаш ни доверие — възмути се Дарън. — Наистина ли мислиш, че сме способни да лишим Дорилис от всичко, което има?
— Не, разбира се. И щом дори не помисляш за подобно коварство, не ти ли е безразлично кой ще се грижи за богатството й? Е, ако все пак са ти минавали такива намерения през ума, едва ли ще се съгласиш лесно с избора ми. Наемен управител се подкупва, но не и брат, нали?
Донал слушаше смаян. Когато приемният му баща го прати да огледа Високи чукари и да прецени доколко безнадежден е упадъкът на имението, дори не подозираше, че господарят на Алдаран го е отредил за него. Бе описал честно какво и колко е необходимо за възстановяването на земите и за неизползваните чудесни възможности. А и никога не би му хрумнало, че в брачния договор ще бъде определен за попечител на Дорилис.
Но щом се замисли, оцени за пореден път здравия разум на Михаил. За онези от Скатфел Дорилис беше само пречка да докопат веднага наследството й. И ако приемният му баща си отидеше утре от този свят, единствено той като попечител би имал право да възпре Дарън, за да не се ожени веднага и насила за Дорилис въпреки още детската й възраст. И нямаше да е първият път, когато тихомълком се отървават от жена, щом имотите й попаднат в ръцете на нейния съпруг. Биха могли да изчакат, докато роди първото си дете, за да изглежда всичко съвсем законно. Всеизвестно беше, че младите жени често умират при раждане, особено ако не са достигнали пълна зрялост на тялото. Трагично, разбира се, но не и необичайно.