Ако Донал обаче е неин попечител до навършването на двадесет и пет години, дори сестра му да умре, той би останал пазител на имотите й и настойник на нейното дете, стига то да оцелее. Тогава Алдаран нямаше да попадне безпрепятствено в хищните ръце на Дарън.
„Моят приемен баща ненапразно ми обеща да разбера днес колко близък ме чувства. Може би ми се доверява, защото няма никой друг наоколо, заслужаващ доверието му. Но поне знае, че ще браня интересите на Дорилис по-стръвно, отколкото дори своите.“
Рейхъл обаче не се примири лесно. Спореше и увещаваше, накрая се наложи Михаил да му напомни, че още трима господари на планински владения са искали ръката на Дорилис за свои синове и че би могъл да я сгоди за когото пожелае по всяко време, дори за някой Хастур или Алтон от равнините.
— Всъщност тя вече беше обещана за невяста веднъж, защото сродниците на Деонара от Ардайс я поискаха за един от синовете си. Смятаха, че правото се пада на тях, щом моята съпруга от техния род не ми е родила жив син. Но момчето скоро се прости с живота.
— Но… как е умрял?
Михаил вдигна рамене.
— Някаква злополука, доколкото чух. Не знам подробности.
Не ги знаеше и Донал. Тогава Дорилис гостуваше на сродниците си в Ардайс и се бе върнала стъписана и потресена от смъртта на своя невръстен годеник, макар че едва го познавала и не й бил приятен. Веднъж каза на брат си: „Беше едно голямо и грубо момче. Счупи ми куклата!“
По онова време Донал реши да не я разпитва повече, за да не се тормози тя с тежкия спомен. Сега вече се чудеше — всяко дете, превърнало се в пречка за изгоден съюз, можеше да умре твърде преждевременно.
„Същото май важи и за Дорилис…“
— Това съм го решил и връщане няма — заяви господарят на Алдаран, макар и достатъчно приветливо. — Само Донал ще бъде попечител на своята сестра.
— Чичо, обиждаш целия ни род… — промърмори Дарън, но баща му го прекъсна с повелителен жест.
— Така да бъде. Би трябвало да сме благодарни, че девойката, която скоро ще влезе в семейството ни, ще има надежден защитник. Нейните интереси са и наши, разбира се. Да бъде волята ти, Михаил.
Но погледът му, дори премрежен замислено, накара Донал да настръхне.
„Трябва да се пазя от днес нататък. Вероятно не ме заплашва нищо, докато Дорилис не порасне и не встъпи в брак, защото ако Михаил е още жив, винаги може да определи друг попечител. Но ако той се спомине и Дорилис бъде отведена от съпруга си в Скатфел, нямам големи шансове да умра от старост…“
А как му се искаше господарят на Алдаран да не се надхитря със сродници! Ако бяха чужди хора, щеше да присъства и Маргали, леронис на владението, за да наложи заклинание за правдивост. Михаил обаче явно не смееше да оскърби така брата и племенника си.
Стиснаха си ръцете и подписаха договора — накрая трябваше и Донал да постави името си под техните. После всички се прегърнаха и отидоха в другия край на приемната зала, където гостите вече се събираха за пиршество, веселие и танци.
А Донал усети погледа на Дарън и си повтори студено: „Ще бъда много предпазлив. Този човек вече е мой враг.“
9
Когато слязоха, Дорилис вече беше там с приемната си майка — Маргали, леронис на Владението — и посрещаше гостите. И за пръв път не носеше детски дрехи, а беше пременена като жена, с дълга синя рокля, бродирана със златни конци по ръкавите и около шията. Блестящата й червена коса беше сплетена отзад. Изглеждаше далеч по-зряла, отколкото беше в действителност. Донал си каза, че който я види за пръв път, лесно ще й даде петнадесет, дори шестнадесет години. Красотата на неговата сестра го порази, но не остана никак доволен от тази промяна.
Опасенията му се потвърдиха мигновено, защото Дарън примига смаян срещу Дорилис, когато й беше представен. Поклони се и целуна ръката й.
— Сроднице, за мен е неописуема радост да те срещна най-после. От думите на твоя баща се заблудих, че ме сгодяват за момиченце, а виждам прекрасна жена. Така си и мислех — никой баща не вярва, че дъщеря му е достатъчно пораснала.
Донал се напрегна от тревога. Защо Маргали е позволила тази глупост? Все пак господарят на Алдаран се бе погрижил да впише в брачния договор нерушимо условие, че сватба не може да има, докато Дорилис не навърши петнадесет години. И неведнъж подчертаваше пред брат си и сина му колко малка е дъщеря му, а появата й пред всички толкова преобразена обезсилваше доводите му. Донал съпроводи с мрачен поглед Дарън, който поведе Дорилис за първия танц.