— Вече е сторено, господарю — каза Маргали безизразно. — За да остане сиянието, тук трябва да звучи само истината.
Донал бе виждал как светлината изчезва мигновено от лицето на онзи, който съзнателно изрече лъжа.
— А сега, Дорилис — започна господарят на Алдаран, — трябва да ни разкажеш всичко, което знаеш. Как умря Дарън?
Дорилис вдигна глава към баща си. Изглеждаше направо жалко с петната по лицето и подутите си очи. Още стискаше ръката на Донал и той усещаше треперенето й. Михаил за пръв път й бе говорил със заповедния глас.
След малко тя промълви нещастно:
— Аз… аз не знаех, че е мъртъв.
Запримигва начесто, като че ей сега щеше да ревне отново.
— Мъртъв е, да! — изсъска Рейхъл. — Най-големият ми син… Не се съмнявай, ти…
— Тишина! — Този път господарят на Алдаран заповяда с такава сила, че дори разяреният му брат беше принуден да млъкне. — Дорилис, обясни ни точно какво се случи между теб и Дарън. Защо мълниите го поразиха?
Тя овладя гласа си постепенно.
— Сгорещихме се от танците и той каза, че било по-добре да излезем на терасата. Започна да ме целува и… — Пак заговори пресекливо: — Развърза ми роклята, опипваше ме, не искаше да спре и когато му забраних да ме докосва. — Момичето мигаше нервно, но сиянието не гаснеше нито за миг. — Каза, че трябвало да ме вземе още сега, така татко нямало да бави повече сватбата ни. Държа се много грубо с мен…
Дланите й се стрелнаха да закрият лицето й и тя пак захълца. Михаил беше като каменна статуя.
— Не се бой, дъще. Искам обаче нашите сродници да виждат лицето ти.
Донал хвана нежно ръцете й и ги дръпна надолу. Мъчението на страха и срама сякаш се преливаше в него през пръстите й.
— Той… той ме удари жестоко, когато го отблъснах, събори ме на пода, започна да си развързва дрехите до мен и аз… аз се уплаших. Тогава го ударих с мълниите. Не за да го нараня, само исках да си махне гадните ръце от мен!
— Значи ти си го убила! Погубила си го с магьосническите си мълнии, изчадие адово!
Рейхъл скочи от стола си, пристъпи и вдигна ръка.
— Татко! Не му позволявай да ме удря!
Още преди да заглъхне ужасеният вик на Дорилис, синкава светкавица се метна успоредно на пода, господарят на Скатфел се олюля и се хвана за сърцето. Щеше да падне, но заклетият му съратник го прихвана под мишниците.
— Господари мои — изръмжа Донал, — ако сестра ми не беше убила мръсника, аз щях да го предизвикам. Да насилва дете на единадесет години!
Гласът на Михаил беше печален, личеше и че е твърде озадачен.
— Сам чу, братко. Не ми стигат думи да ти кажа колко съжалявам за трагедията. Но ти видя сиянието на истината по лицето на това дете и няма за какво да я виним. Защо синът ти е решил да извърши нещо толкова непристойно, и то в деня на годежа си — да насили бъдещата си невяста?!
— Не би ми и хрумнало, че ще се стигне до насилие — гневно натърти господарят на Скатфел. — Аз му казах да я направи своя жена още сега. Наистина ли си въобразяваше, че той ще чака години, докато ти й уреждаш брак с повече облаги за теб? И слепите можеха да видят, че на момичето му е време да се омъжи, а законът е ясен — ако годениците встъпят в плътска връзка, бракът започва още от този миг. Аз посъветвах сина си…
— Трябваше да се сетя — горчиво промърмори Михаил. — Изобщо ли не ми вярваш, братко? Но ето, пред теб е същата леронис, която посрещна Дорилис на този свят. Маргали, кажи под заклинанието за истина на колко години е моята дъщеря.
— Думите ти са били верни — потвърди тя. — Взех я от бездиханната гръд на Алисиана само преди единадесет години. Господарю на Скатфел, друго е чудно — дори Дорилис да беше на възраст за брак, защо си подтикнал Дарън да съблазни годеницата си?
— И това ми се иска да чуем — тежко се намеси господарят на Алдаран. — Защо, братко? Нима за теб не е достатъчна дадената дума от сродник?
— Ти забрави задълженията към своя род! — изрева брат му. — И имаш нахалството да ме разпитваш?! Караше Дарън да се надява напразно още години, докато кроеше планове как да дадеш всичко на копелето от Рокрейвън. Наричаш го приемен син, дори не смееш да го признаеш за свой недестро!
Без да се замисли, Донал скочи от скамейката и зае мястото си на заклет съратник три крачки зад своя господар. Ръката му застина на една длан от дръжката на меча. Михаил не се озърна, думите сякаш се изтръгваха насила от гърлото му.