Корин? Пазителят, обучаван с години да понася този огромен товар… не, нищо му нямаше. Все пак започваше да се схваща и тя провери веднага кръвообращението му. Беше му и студено. Но в състоянието му нямаше забележими промени още от началото на нощта. Щом тялото му заемеше някоя от привичните удобни пози, можеше да остане неподвижен много часове. С него всичко беше наред.
Мира? Не, възрастната жена е била наблюдателка, преди да поверят тази работа на Рената. Сега беше невъзмутима и отпусната, рееше се кротко из енергийните мрежи, съсредоточена само в насочването им, дори потънала в блаженство без намесата на съзнанието.
Барак? Могъщият едър мъж беше техникът, създал изкуствената матрична решетка за това, което вършеха тази нощ. Мускулите му бяха излишно напрегнати. Без съзнателно усилие Рената проникна в телесните му възприятия и се намеси да отпусне най-схванатите места, преди болката да наруши способността му за работа. Нищо друго не му пречеше.
Аларт? Как един новак в кръга постигаше такъв самоконтрол? Дали се дължеше на годините, прекарани в Неварсин? Дишаше дълбоко и равномерно, притокът на кислород към крайниците и сърцето му не пресекваше нито за миг. Дори се бе научил на най-трудното — да не помръдва дълги часове, без да си причини болка.
Ариел? Най-младата, но макар само на шестнадесет, работеше в Хали вече две години и стигна до ранга на механик. Рената я провери особено внимателно — дишането, сърцето, синусите, които понякога мъчеха момичето заради влажния въздух в езерната област. Ариел беше родом от южните равнини. Не откри нищо нередно. Проникна по-надълбоко. „Чудех се дали не е забременяла от Корин, но няма такова нещо. А и нали я огледах преди началото тази вечер. Ариел знае как да не допусне това…“
„Значи трябва да е другата нова сред нас — Касандра…“
Отново се потопи в психиката и тялото й — сърцето, дишането, кръвообращението. И Касандра се беше схванала, но не толкова, че неприятните усещания да й пречат. Съзнанието й обаче приличаше на хаотично преплетено кълбо от тревога. Рената побърза да я успокои, преди да е смутила останалите. Другата жена още не бе свикнала с тази работа и не приемаше съвсем спокойно намесата на наблюдателя в себе си. Рената се позабави малко, преди да проникне още по-навътре.
„Да, Касандра е. Всички усещаме нейното напрежение… Не е трябвало да участва в кръга няколко дни, щом й е настъпила менструацията. Мислех, че вече се е научила на най-елементарното…“ Рената не я винеше, укори себе си за невниманието. Знаеше колко е трудно на новаците да си признаят слабостите, да не се срамуват от ограниченията, наложени им от природата.
Влезе в тясна връзка с нея, опита се да отслаби поне малко напрежението й, но скоро осъзна, че Касандра просто не е свикнала да издържа на такава близост с друго съзнание. Рената веднага прати мислено предупреждение на Корин, най-леко докосване като шепот в ухото му: „Ще се наложи да прекъснем скоро… Бъди готов, щом ти кажа.“
Енергийните потоци не трепнаха, той й отдели само частичка от най-повърхностното си внимание. „Още не. Не сме заредили цяла редица батерии.“
Но Рената се безпокоеше. Думата на Пазителя беше закон за матричния кръг. Само че наблюдателят отговаряше за здравето на участващите в работата. Досега бе защитила грижливо мислите си, за да не ги стресне, но ето че отнякъде долови слабо разсейване, отдръпване на психическа енергия от кръга. „Аларт вече знае за състоянието на Касандра. Твърде много внимание й отделя в момента.“
Засега смущението приличаше на искрица и Рената внимателно насочи съзнанието му отново към пълно съсредоточаване. В същото време се стараеше да крепи Касандра, сякаш я придържаше да не падне по стръмна стълба. Но веднъж нарушени, енергийните потоци затрепкаха като кръгове от хвърлен във водата камък. Един по един всички осъзнаха пречката. Барак се размърда неспокойно, Корин се закашля, Ариел подсмръкна и Рената усети сякаш в себе си как дишането на Касандра стана още по-тежко. И излъчи ново, безпрекословно предупреждение: „Корин, прекъсваме веднага!“