Той отвърна със силно раздразнение, отекнало в другите като звън на камбана. Аларт постепенно започна отново да се осъзнава като отделна личност. Възприе яда на Корин като силна плесница. Нещо в него се изопна плашещо, подобно на изтръгнат корен — Касандра полека изпадаше в несвяст. Едновременно усещаше разпадането на връзката, не бавно и предпазливо като друг път, а болезнено внезапно. Мира се задъха от усилието да издържи, Ариел подсмърчаше, като че хлипаше нещастно. Барак изпъшка и протегна вдървените си ръце и крака. Аларт се бе научил да не прави резки движения. Помръдна кротко, сякаш се пробуждаше от прекалено дълбок сън. Беше смутен и неспокоен. Какво се случи в кръга? Нали още не си бяха свършили работата за тази нощ…
И другите се изтръгваха от матричния транс. Корин беше пребледнял, дори потресен. Не продума, но силата на гнева му, насочен към Рената, отекна мъчително у всички.
„Казах ти, че е рано! Сега ще трябва да го правим отново заради някаква си дузина акумулатори… Защо ни прекъсна? Нима сред нас има такъв слабак, че да не издържи още малко? Да не сме дечица, играещи си с камъчета, или все пак сме кръг от матрични механици, съзнаващи отговорността си?“
Но Рената изобщо не му обърна внимание и Аларт, възвърнал си властта над собственото съзнание, видя свляклата се настрани Касандра, чиято дълга коса се бе разпиляла по масата. Избута ниското кресло и скочи, но Рената стигна първа до нея.
— Не! — Той се закова на място от фокусирания удар на заповедния глас. — Не я докосвай! Аз ще се заема с нея!
Все още с крайно изострена чувствителност, Аларт чу и неизреченото: „Предостатъчно си направил вече, ти си виновен…“
„Аз ли?! Свети Носителю на бремето! Рената, в какво ме обвиняваш?…“
Тя коленичи до Касандра, върховете на пръстите й се плъзнаха по шията на премалялата жена и напипаха нервния възел. Касандра се разшава и Рената й промърмори гальовно:
— Всичко е наред, миличка. Вече не си зле.
— Толкова ми е студено…
— Знам. Ще ти мине след няколко минути.
— Съжалявам. Не исках да… Бях сигурна в себе си…
Касандра се озърна, в очите й напираха сълзи. Сви се под яростния поглед на Корин.
— Остави я на мира, Корин! — сопна се Рената, без дори да се обърне към него. — За нищо не ти е виновна.
Пазителят се поклони иронично:
— З’пар серву, вей леронис… Разрешавате ли поне да проверим акумулаторите, докато вие се грижите за нашата новобрачна?
Касандра се мъчеше да удържи сълзите си и Рената й подхвърли:
— Не му се връзвай на Корин. Уморен е като всички нас. Не искаше да се покаже чак такъв злобар.
Ариел отиде при една странична масичка, взе метален прът — матричните кръгове имаха предимство в достъпа до твърде оскъдните на Дарковър метали — и уви ръката си с изолираща тъкан. Започна да докосва акумулаторите, за да види от колко ще изтръгне искрата, показваща пълен заряд. Другите също се изправиха полека, започнаха да се протягат и навеждат. Рената най-сетне подкани:
— Сега се опитай да станеш. Разтъпчи се, ако имаш сили.
Касандра разтри тънките си пръсти.
— Премръзнала съм, като че бях в най-студения ад на Зандру. Благодаря ти. Как усети, че ми е лошо?
— Аз съм наблюдател. Това ми е задължението.
Рената Лейние беше дребничка млада жена с лек загар, пищна меднозлатиста коса и малко широчка уста, за да е безупречно красива. Имаше и лунички по носа, затова пък огромните й сиви очи бяха прекрасни.
— Касандра — каза тя сериозно, — с още малко обучение ще умееш сама да следиш промените в себе си и да ни предупреждаваш навреме кога не си достатъчно добре за работа в кръга. Мислех си, че знаеш — щом си в цикъл, с кръвта губиш и психическа енергия, а остатъкът ти е нужен само за теб. Сега трябва да се излежаваш ден-два. И в никакъв случай няма да участваш отново в матричен кръг или да правиш друго, изискващо усилия и съсредоточаване.
Аларт ги доближи.
— Касандра, болна ли си?
Рената отговори вместо нея:
— Само е преуморена и се нуждае от почивка и храна.
Мира вече бе отворила един шкаф в отсрещния край на залата, подреждаше на масата разни ястия и вино, приготвени за укрепване на силите веднага щом хората от кръга си свършат работата, изцеждаща ги докрай. Рената огледа припасите и избра дълга пръчка с натрошени ядки, лепкава от меда. Подаде я на Касандра, която завъртя глава.