— Не обичам сладкиши. Ще почакам до закуска.
— Изяж това! — нареди наблюдателката със заповедния глас. — Имаш нужда от сила.
Другата жена отчупи парче и го сложи в устата си. Лицето й се разкриви от прекалената сладост, но тя задъвка послушно. Ариел дойде до масата, награби пълна шепа сушени плодове и ги натъпка в устата си. Когато предъвка и можеше да говори разбрано, съобщи:
— Една дузина изобщо не са заредени, а и с трите последни ще трябва да се занимаваме отново.
— Ама че досада! — изпухтя Корин и се вторачи ядно в Касандра.
— Остави я! — озъби се Рената. — Всички сме били новаци!
Той се обърна, сипа си вино и отпи глътка.
— Моля те да ме извиниш, сроднице — усмихна се накрая, щом присъщото му добродушие надделя. — Уморена ли си? Наистина не бива да се изтощаваш заради няколко акумулатора.
Ариел изтри лепкавите си пръсти.
— От Дейлройт та чак до Пъкъла няма по-скучна работа от зареждането на акумулатори!
— А, по-добре е от извличането на метали — напомни Корин. — Когато го вършим, после не мога да се опомня половин месец. Радвам се, че тази година приключихме с металите. Всеки път ми се струва, че съм изкопавал залежите с ръцете си, и то лъжичка по лъжичка!
Аларт, закален от годините на сурова дисциплина в Неварсин, не усещаше умора като останалите, но мускулите му се бяха измъчили от неподвижността. Видя как Касандра отчупи още една хапка от сладкиша и усети сгърчването на лицето й. Връзката още беше силна и той също потръпна от погнуса, сякаш сам дъвчеше.
— Ако не ти харесва, не го яж. Трябва да има все нещо, което ще ти допадне.
Обърна се да й потърси храна по вкуса, но тя вдигна рамене.
— Рената каза, че това ще ме възстанови по-бързо от всичко останало. Все едно ми е.
Аларт взе нещо от масата, без да го интересува какво ще яде. Барак си допи чашата вино и дойде при тях.
— Опомни ли се вече, сроднице? За новаците работата наистина е изтощителна, а тук няма нищо подходящо. — Той се разсмя. — Една лъжичка мед киресет ще те върне към живота, особено пък когато си…
Изведнъж се закашля и се извърна, уж се беше задавил, но всички чуха мярналата се мисъл, сякаш я изрече. „Особено когато си младоженка и имаш нужда от повечко сили…“
Само за миг Барак си бе припомнил онова, което всички знаеха благодарение на непрекъсната телепатична връзка — истинските отношения между Аларт и Касандра.
Нищо друго не можеше да направи, освен да преглътне необмислената закачка. В залата настъпи неловко мълчание, после всички се разприказваха излишно оживено. Корин взе металната пръчка и провери два-три акумулатора. Мира потри ръце и заяви, че жадува за баня и масаж.
Рената прихвана Касандра през кръста.
— И за теб ще е добре, мила. Измръзнала си, схваната си. Поискай да ти донесат богата закуска и се топни в по-гореща вода. Ще ти пратя моята придружителка. Особено изкусна е в масажа, знае как да ти отпусне мускулите и нервите, за да заспиш спокойно. И не позволявай да те измъчват угризения. Всички сме се престаравали през първата си година тук. Никой не обича да си признава слабостите.
Касандра се възпротиви слабо:
— Защо да те лишавам от умелите й ръце?
— Чия, аз вече не се докарвам до такова състояние. Върви и предай на Лусета да направи за теб същото, което прави за мен в дните, когато не мога да работя в кръга. Хайде, братовчедке, послушай ме. Мое задължение е да знам от какво имаш нужда, дори ти да не го съзнаваш.
Аларт си каза, че Рената говори като същинска майчица, макар да беше на годините на Касандра.
— И аз слизам — обади се Мира.
Корин хвана под ръка Ариел и двамата излязоха заедно. Аларт също щеше да се запъти към изхода, но Рената го докосна лекичко по рамото.
— Ако не си преуморен, бих искала малко да си поприказваме.
Той вече си мечтаеше за разкошната си стая на един от долните етажи, представяше си как ще се гмурне в хладката вода, но не се чувстваше чак толкова изцеден и го каза на Рената. Тя кимна замислено.
— Ако такива са плодовете от обучението при монасите в Неварсин, може би трябва да им подражаваме в матричните кръгове. Ти си непоклатим и неуморен като Барак, но той работи в кръговете почти откакто аз съм на този свят. Не е зле да ни научиш на някои от тайните си! Или братята са те заклели да не ги разкриваш?
Аларт завъртя глава развеселен.
— Всичко опира до правилното дишане.
— Ясно. Искаш ли да се поразходим навън, да видим слънцето?
Слязоха до първия етаж и минаха през силовото поле, защитаващо Кулата от нежелани гости. Посрещна ги ослепително утро. Аларт вървеше смълчан до Рената. Макар и със съхранени сили, чувстваше се твърде неспокоен. Както при всяко спускане на мислената преграда, гъмжащите видения за бъдещето се тълпяха в ума му, разклоняваха се безкрайно и все пак бяха ясно видими като зелените ливади, спускащи се към бреговете на езерото и неясната му повърхност.