Тръгнаха по брега. На запад виолетовата Лириел, ден-два след пълнолуние, се спускаше бледа към хоризонта. Зелената Идриел беше едва забележим сърп почти в зенита.
Аларт знаеше още от първия си ден в Кулата, че Рената е едната от другите две жени, явяващи се толкова често по множащите се пътеки на живота му. И оттогава се държеше предпазливо с нея, не се впускаше в разговори повече, отколкото налагаше любезността, и се стараеше да я отбягва, доколкото беше възможно при непрекъснатите им срещи по етажите.
Уважаваше майсторството й на наблюдателка, радваше се на бликащия й смях и неизменното добро настроение, трогна се от грижите й за Касандра преди малко.
А сега, неспособен да се защити от виденията заради преживяното сътресение, съзираше лицето на Рената не каквото го виждаше всеки друг — спокойно, сякаш безлично и отчуждено, типичен образ на наблюдател в Кула, — а каквото можеше да бъде из разклоненото бъдеще. Макар никога да не позволяваше на такива мисли да се развихрят, бе я виждал сгряна от любов, дала воля на нежността си, отприщила страстта си с него. Наложени върху истинските им отношения, тези призрачни картини го смущаваха и засрамваха, сякаш трябваше да се изправи срещу жена, която е пожелавал често, но е принуден да крие чувствата си. Не, никоя друга нямаше да влезе в живота му освен Касандра, а и спрямо нея нямаше да отстъпи от решението си. Отново насили волята си, за да се отърси от мъчението на бъдещето, и се взря в Рената с хладния, безучастен, почти враждебен поглед на монах от Неварсин.
Вървяха край езерото и слушаха шепота на вълните-облаци в него. Аларт бе израснал на тези брегове, но сега чуваше звуците сякаш за пръв път чрез възприятията на жената.
— Никога не ми омръзва да се заслушвам. Хем прилича на шума на вълни, хем е толкова различно. Никой не може да плува в езерото, нали?
— Не, веднага потъваш. Е, бавничко, ама накрая стигаш дъното. Но можеш да дишаш това вещество, затова няма значение. Много пъти като момче съм ходил долу, за да зяпам странните твари, живеещи тук.
— Можеш да дишаш ли?! И не се давиш?
— Разбира се, това изобщо не е вода… всъщност не знам какво е. Само че ако се забавиш прекалено на дъното, ще загубиш сили, ще се умориш толкова, че ще забравиш да вдишваш и издишваш, и има опасност да изпаднеш в несвяст и да умреш от задушаване. Ако останеш замалко, ободрява. А тварите в езерото наистина са особени. Не знам как да ги нарека — птици или риби, нито пък мога да преценя дали плуват или летят през тези облаци, но са красиви по своему. Разправят, че ако дишаш в езерото, прибавяш още години към живота си, и затова ние, Хастурите, сме дълголетници. Има и легенда, че когато Хастур, син на Повелителя на светлината, паднал на бреговете на Хали, дал безсмъртие на обитателите им. Ние — техните потомци, сме лишени от дара заради грешния си живот. Детски приказки.
— Не вярваш, защото си кристофоро ли?
— Защото предпочитам да се опирам на разума си — усмихна се Аларт. — Не мога да си представя бог, който ще започне да преправя законите на света, създаден от самия него.
— И все пак Хастурите наистина живеят много дълго.
— В Неварсин ми обясниха, че всички Хастури имат и кръв на чиери, а онези митични същества живеят толкова, че на практика са безсмъртни.
Рената въздъхна.
— Чувала съм за тях и че са еммаска — нито мъже, нито жени, затова са свободни от тегобите и на едните, и на другите. Май им завиждам за това.
Изведнъж Аларт си помисли, че Рената дава неуморно на другите от силата си, но нямаше кой да се погрижи за нея, ако се изтощи.
— Сроднице, защо не си починеш? Каквото и да си наумила да ми кажеш, едва ли е толкова неотложно. Не е ли по-добре да предпочетеш първо храната и съня, както посъветва моята съпруга?
— Предпочитам да говорим, докато Касандра спи. Все на някого от двама ви трябва да кажа какво мисля и макар че ти също ще сметнеш думите ми за намеса в живота ви, все пак си по-зрял и ще разбереш. Добре, стига толкова увъртания и извинения… Чуй ме — не биваше да идвате тук, щом Касандра е младоженка, бракът ви обаче все още е само една церемония. — Аларт отвори уста, но резкият й жест го накара да млъкне. — Предупредих те, че няма да ти хареса. Но аз съм в Кулата от четиринадесетгодишна. Сега съм наблюдателка и отговарям за благополучието на всекиго от вас. Всичко, което ви пречи… не, Аларт, бъди добър да ме изслушаш търпеливо! Всичко, което ви пречи да си вършите работата, засяга и нас. Не бяха минали три дни от пристигането ви, а вече знаех, че твоята съпруга си остава девствена, но тогава не се намесих. Смятах, че ви е събрала политиката и изгодата за родовете ви, иначе не се понасяте. От половин година сте тук и за нас е очевидно, че сте лудо влюбени един в друг. И това непоносимо напрежение започва да съсипва всички ни, особено Касандра. Тя е толкова окаяна през цялото време, че дори не успява да следи състоянието на нервите и тялото си, а би трябвало вече да се е научила. Успявам да й помагам донякъде, когато е в кръга, не и през цялото време. Сигурна съм, че имате много сериозни причини за такива отношения помежду си, само че явно не сте знаели почти нищо за работата на матричния кръг. Ти се крепиш, в Неварсин са те научили да налагаш волята си и да се справяш със своите задължения, макар да си крайно нещастен. Касандра не може да издържи. Просто и ясно.