Аларт промълви гузно:
— Не подозирах, че тя се чувства толкова зле.
Рената го изгледа и поклати глава.
— Да, защото си предпочел да не знаеш. Най-благоразумно е да я отведеш, докато нещата помежду ви се поуспокоят. После, ако желаете, можете да се върнете. Никога не ни достигат опитни участници в кръговете, а с монашеската си самодисциплина ти си особено ценен. Касандра е достатъчно надарена по рождение, за да стане наблюдател, дори техник, стига това да я привлича. Не сега обаче. В момента би трябвало да сте сами, а не да ни обърквате с незадоволените си нужди.
Аларт се слиса и смути, докато я слушаше. Толкова отдавна бе свикнал с железния самоконтрол, че дори не му хрумна колко би могла да попречи в матричния кръг злочестината на Касандра. А беше длъжен да помисли навреме.
— Аларт, отведи я! Дори днес няма да е прекалено рано!
Той едва изрече унило:
— Бих дал всичко, което имам, за да е толкова лесно, колкото си мислиш. Но с Касандра си обещахме…
Думите заседнаха в гърлото му и той се извърна, но Рената разчете мислите му и го зяпна.
— Братовчеде, какво ви подтикна към подобно крайно решение? Да не говорим пък, че пренебрегвате дълга си към своите родове…
— Не! — възкликна Аларт. — Рената, не го споменавай дори с най-благородното намерение да помогнеш. Наслушал съм се на тези приказки и не искам повече да ги чувам от никого. Ти знаеш добре какъв е моят ларан и що за проклятие тегне върху мен. Няма да го предам на синове и внуци. А размножителната програма за съхраняването на ларан в нашите родове, която според теб ме задължава с нещо, аз смятам за зло, за грях! Няма да се замеся в това!
— Да, Аларт, вече разбирам какво проклятие е за теб. Аз също се измъчвам от страхове и съмнения за размножителната програма. И не вярвам някоя жена от Владенията да мисли спокойно за тези неща. Все пак съвсем не е нужно двамата с Касандра да сте толкова нещастни.
— Има и нещо по-лошо — отчаяно рече Аларт. — В края на всеки път пред нас виждам Касандра да умира, раждайки дете от мен. Дори ако се примиря децата ми да носят същото проклятие, не мога да й навлека тази страшна участ. Затова се зарекохме да не бъдем съпрузи наистина.
— Касандра е съвсем млада и още девствена. Затова е разбираемо да бъде и невежа… макар че според мен е твърде зловредно да се крият от жените истини, които засягат живота им. Но изборът ви е твърде краен, защото и за чужд човек е ясно, че се обичате. Едва ли и ти си неосведомен, че има начини…
Рената все пак се засрами и обърна глава настрани. Дори между съпрузи такива разговори не бяха нещо обичайно. Аларт се смути още повече.
„Но тя не е по-възрастна от Касандра! Богове, как може толкова млада жена, възпитана грижовно, от добър род и още неомъжена, да узнае това, за което ми говори?“
Изглежда излъчи недоумението си твърде ясно.
Рената промълви суховато:
— Бил си монах, братовчеде, и само затова приемам, че може и да не знаеш отговора на своя въпрос. Дали пък си въобразяваш, че само мъжете имат такива потребности, а на жените са напълно непознати? Не искам да те стъписвам, но жените в Кулите нито са принудени, нито пък биха си позволили да живеят според тъпите правила на нашето време. Защото съгласно обичая жените са играчки за задоволяване на мъжките желания, без свои нужди, предназначени са само да дават синове на родовете. А аз, Аларт, не съм превзета девственица. Скоро след като се включи в матричните кръгове, всеки от нас — мъж или жена, все едно — се научава да разбира и приема потребностите си, иначе не може да вложи цялата си енергия в работата. А ако се инатим, случва се същото като тази сутрин… или нещо много по-страшно.