— Това си е ваша война, не моя — тихо каза Рената. — Баща ми няма раздори със Серайс и не дължи лоялност на Хастурите. Само че избухне ли войната, ще прати вест, ще настоява пак да се прибера у дома и да се омъжа. Ох, всеблага Авара, пълна съм със съвети как ти и съпругата ти да подредите живота си, а не смея дори да помисля за собствената си сватба! Как ми се ще да имам твоето ясновидство, за да избера поне най-малкото зло…
— Жалко, че и аз нищо не мога да ти кажа.
Той стисна ръката й съчувствено. И в този миг дарбата му показа ясно как двамата с Рената яздят на север… но накъде? И с каква цел? Заредиха се объркани картини — устремно спускащ се едър крилат хищник… но беше ли птица? Ужасено дете, застинало сред блясъка на мълнии. Истински порой от лепкав огън, срутваща се огромна кула, превърнала се накрая в купчина отломъци. И Рената, с пламнало от страст лице, тялото й под неговото… Замаян, той се пребори да отхвърли виденията.
— А може би точно това е изходът! — изведнъж изрече тя яростно. — Да зачеваме чудовища, да ги насъскваме срещу народа си, да правим все по-унищожителни оръжия, за да изтрием от лика на света прокълнатата си раса и боговете да сътворят друга, но без гнусното зло на ларан!
След избухването й сякаш стана още по-тихо, чуваше се утринната песен на птичките, облачните вълни се плискаха кротко по брега на езерото Хали. Рената въздъхна и отново се превърна в невъзмутимата и дисциплинирана наблюдателка.
— Отклонихме се далеч от онова, което ми поръчаха да ти кажа. За да върви работата, ти и Касандра вече трябва да бъдете в отделни матрични кръгове — докато не приемете и споделите любовта си или не решите, че завинаги ще си останете само приятели и намерите спокойствие най-сетне. Тук сме осемнадесет души и е възможно да работите разделени. Но ако не решите да си тръгнете заедно оттук, поне единият от вас трябва да напусне Кулата. Дори да не сте в един матричен кръг, напрежението помежду ви е прекалено, за да останете и двамата. И мисля, че е по-добре ти да си отидеш. В Неварсин са те научили донякъде да обуздаваш своя ларан, а Касандра още не умее да се справя. Все пак решението се пада на теб. По закон бракът те прави неин господар, дори пазител на нейната съвест и воля, стига да поискаш да упражниш правото си.
Той не обърна внимание на иронията в думите й.
— Ако смяташ, че Касандра ще има полза от престоя си в Кулата — отговори сдържано, — значи тя остава, а аз си тръгвам.
В мислите му отново се спусна мрак. Намери покой в Неварсин, но бе принуден да го напусне, и знаеше, че никога няма да се върне в манастира. Тук се научи да бъде полезен, овладя напълно дарбите си. И в Кулата също не можеше да остане.
„Няма ли място за мен на света? Винаги ли ще бъда бездомен, тласкан от капризните ветрове на случайността?“
Кисело се засмя на себе си. Обикновено се оплакваше, защото виждаше твърде много възможности в бъдещето, сега пък се жалваше, че не го спохожда никакво прозрение. Напомни си, че и Рената избира между еднакво неприятни за нея пътища.
— Братовчедке, работила си цяла нощ, после се зарови в тревогите, които измъчват мен и съпругата ми, без да се сещаш за умората си.
В очите й заискри смях, макар и да не стигна до устните й.
— О, за мен е облекчение да се занимавам с чужди проблеми, а не със своите. Не помниш ли поговорката? „Леко е бремето на другия.“ Но вече ми е време да поспя. А ти какво ще правиш?
Той поклати глава.
— Мъчи ме безсъние. Май ще се поразходя по дъното на езерото, ще гледам странните твари и ще се помъча да реша птици ли са или риби. Току-виж, аз също намеря разтуха в нещо съвсем далечно от тревогите ми. И бъди благословена, сроднице, за добротата ти.
— Защо ми благодариш? Не намерих никакво приемливо решение за вас двамата. Но може и да ми се присъни как да направя всички ни щастливи. Чудя се дали има хора и с такъв ларан…
— Вероятно, само че дарбата сигурно е споходила оногова, който не може да си послужи с нея за добро. Така е уреден светът. Иначе щяхме лесно да намираме пътя си, все едно сме фигури, успели да скочат от дъската, преди някой от играчите да ги вземе. Върви да си починеш, Рената. И боговете да те пазят, за да не се товариш с нашето бреме дори насън.
12
Вечерта Аларт се присъедини към другите в една от залите на долните етажи в Кулата. Завари там не само хората от своя кръг, а всички. Зърна Рената в отсрещния край. Беше пребледняла и несъмнено уплашена. Попита стоящия наблизо Барак:
— Какво е станало?
— Пак ни се изтресе война на главите! Онези Райднау са нападнали с войски, чиито стрели са били намазани с лепкав огън. Крепостта на Хастурите в хълмовете Килджард е обсадена, атакуват я с въздушни коли и запалителни вещества. Всеки здрав мъж, верен на Хастур и Ейлърд, е в горите да гаси пожарите или брани крепостта. Ариел дежуреше в мрежите и чу вест от Неская…