— Аларт, ти ли си?
— Тук съм, любима.
— Студено ми е…
Той вдигна глава и откри захвърленото наметало. Уви с него Касандра и я притисна до себе си.
— Пресиоза… Скъпоценна моя, ненагледна… Защо… Мислех си, че те загубих завинаги. Защо реши да си отидеш?
— Да си отида ли? Не беше точно така. Но в езерото ме осени покой, исках да остана в тишината, да не се боя, да не плача. Стори ми се, че те чух, но вече нямах сили… Легнах само да си почина малко, а повече не можах да се надигна. И не дишах, уплаших се… После ти дойде… Но знаех, че не ме обичаш.
— Не те обичам ли?! Не те искам ли?! Касандра…
Гърлото му се сви. Прегърна я по-силно и я целуна по студените устни.
След малко пак я вдигна на ръце и я понесе към Кулата, после през долния етаж и залата, където се бяха събрали хората от матричните кръгове. Зяпаха го втрещени и изумени, но нещо в очите му не им позволи да се обадят. За миг, без да се замисли, се видя какъвто им изглеждаше — подгизнал и измърлян, без ботуши, роклята на Касандра намокрила и наметалото, в което я уви, от дългите кичури на косата й падаха капки и висяха водорасли. Мрачната му гримаса сякаш ги отстрани, когато прекоси залата и се заизкачва по високата стълба. Не към стаята, където спеше Касандра сама още от пристигането им тук, а по широкия коридор към неговата стая.
Затвори и залости вратата, с треперещи пръсти смъкна мокрите й дрехи и я зави в постелята си. Беше неподвижна като труп, лицето й — бледо и безизразно на възглавницата.
— Ти щеше да напуснеш Кулата — прошепна Касандра, — без дори да ми се обадиш. И предпочетох да умра, вместо да остана сама, а другите да ми се присмиват — омъжена, но не и съпруга, защото не ме обичаш и не ме искаш.
— Аз ли не те обичам? — дрезгаво промълви Аларт. — Влюбен съм в теб, както нашият благословен праотец в дъщерята на Робардин, която зърнал за пръв път на тези брегове. Аз ли не те искам?…
Притисна я към себе си и покри лицето й с целувки. Почувства, че й вдъхва живот както в езерото. Нито можеше да мисли, нито си спомняше клетвата, която си дадоха, но за миг в него се пробуди отчаянието, преди да отметне завивките.
„Вече никога няма да я оставя. Авара, смили се над нас!“
13
Аларт седеше до леглото и гледаше лицето на спящата Касандра. Поне на пръв поглед не беше много по-зле след разминалата се на косъм трагедия в езерото. Той още се чудеше дали тя отдавна бе замислила опита за самоубийство или се е втурнала, подтикната от непоносимото отчаяние, натежало още повече от болестта и изтощението. Оттогава почти не се отделяше от нея. Едва не я загуби…
Другите от Кулата не им се натрапваха. Понеже познаваха предишните отношения помежду им, бързо усетиха промяната, но това сякаш никого не засягаше.
Аларт знаеше, че щом състоянието на Касандра се подобри, ще се наложи да стигнат до някакво решение. Да напусне ли Кулата и да вземе жена си със себе си, да я изпрати ли в някое по-безопасно място (тук щяха да правят оръжия и Кулата можеше да бъде нападната по всяко време), или да тръгне само той, а Касандра да продължи задължителното обучение, за да овладее и обуздава своя също силен ларан?
Отново, за кой ли път, се виждаше да язди на север до Рената. Много се плашеше от пълното отсъствие на своята любима от тези прозрения. Какво ли щеше да я сполети?
Мяркаха се непознати знамена, свирепи сражения, взривове на чудновати оръжия, пожарища, смърт. „Дали така няма да е най-добре и за двама ни?…“
Вече не успяваше да си наложи непоклатимото спокойствие, на което го научиха монасите. Касандра запълваше всеки негов миг.
А той престъпи клетвата, която си дадоха.
„И след шестте години в Неварсин си оставам слаб, у мен още господстват сетивата, а не разумът. Взех я, без да се замисля, сякаш е някое от момичетата за забавление на дом Мариус.“
Чу тихото почукване на вратата, но преди да го доловят ушите му, вече знаеше — мигът настъпи. Наведе се и целуна спящата жена с мъчителното предчувствие за раздяла. Отвори вратата само частица от секундата след като Ариел потропа. Тя примига насреща му от изненада.
— Аларт — прошепна настойчиво, — твоят брат, господарят на Елхалин, е долу в приемната и иска да говори с теб. Аз ще остана с Касандра.