За миг маската на безразличие се пропука.
— А какво да направя, Аларт? Никой син на Хастур не разполага с живота си, докато лероните в тази гнусна разплодна конюшня, която гордо наричаме каста, продължават да уреждат браковете ни, дори зачеването на копелетата! И не всички сме като теб, за да понасяме търпеливо монашеския живот! — Лицето на Корин отново се вкамени. — Е, изпълнението на дълга към рода не е чак толкова неприятно. А докато съм тук като Пазител, твърде често съм безполезен за жените, не е много различно от целомъдрието на монасите… Двамата с Ариел вземаме от живота каквото можем, докато сме заедно тук. С теб не си приличаме, аз не съм романтик, мечтаещ за великата и единствена любов — добави малко виновно Корин и се извърна. — Ти ли ще попиташ Рената дали е съгласна да тръгне, или аз да отида при нея?
— Ти я попитай.
Аларт и без това вече знаеше какво ще реши Рената. Щяха да поемат заедно на север. Беше неизбежно.
А беше ли неизбежно и да се влюби в нея, да забрави обичта си към Касандра, честта и достойнството си?
„За нищо на света не биваше да напускам Неварсин. Защо не скочих от най-високата скала, а им позволих да ме прогонят от манастира!“
14
Рената се поколеба пред вратата, но знаеше, че Касандра е усетила присъствието й, и влезе, без да почука. Другата жена вече ставаше от леглото, въпреки че още изглеждаше бледа и изтощена. Седеше и бродираше с изящни точни шевове листенца на цветче, но щом забеляза погледа на Рената, изчерви се и остави бродерията настрани.
— Срам ме е, че си губя времето с такава глупост.
— Но защо? И мен са ме учили никога да не седя с празни ръце, иначе умът ми ще се зарови в затрудненията и неволите, с които се сблъсквам. Само че никога не съм успявала да бродирам хубаво като теб. По-добре ли си вече?
— Да, добре съм — въздъхна Касандра. — И мисля, че отново мога да заема мястото си сред вас. Макар че…
Със силната си емпатия Рената схвана неизреченото: „Макар че всички знаят какво се опитах да направя и ме презират…“
— Изпитваме само съчувствие и ни е много тъжно, че се чувстваше толкова нещастна сред нас, а никой дори не поговори с теб, не се опита да облекчи болката ти.
— Чувам обаче неспирен неясен шепот наоколо и не мога да схвана какво става. Рената, какво криете от мен?
— Знаеш вече, че войната се разгоря отново.
— Значи Аларт трябва да се бие! И пак не ми е казал…
— Чия, щом е предпочел да премълчи засега, сигурно се страхува да не изпаднеш пак в отчаяние, което би те подтикнало към необмислени постъпки.
Касандра сведе очи. Колкото и благо да прозвучаха думите, бяха заслужен упрек.
— Но Аларт няма да воюва — увери я Рената. — Всъщност ще бъде далеч от сраженията. Пристигна пратеник от земите около Кеър Дон и твоят съпруг ще го придружи по обратния път под мирен флаг. Господарят на Елхалин го изпраща с някаква задача при планинците.
— А аз ще тръгна ли с него?
Касандра затаи дъх и лицето й порозовя от нескрита радост. На Рената никак не й се искаше да помрачи настроението й. Накрая каза внимателно:
— Не, братовчедке. Не такава е съдбата ти сега. Ти трябва да останеш тук. Жизнено важно за теб е да натрупаш опит в Кулата, за да покориш своя ларан, а не да зависиш от него. И понеже аз също напускам, ще имат нужда от теб като наблюдателка. Мира веднага ще се заеме с обучението ти.
— Аз — наблюдателка?! Сериозно ли говориш?
— Да. Вече достатъчно познаваме обхвата на дарбите ти. Според Корин ще бъдеш една от най-изкусните наблюдателки. И скоро ще поемеш това задължение. Аларт и аз няма да сме тук, останалите едва ще стигате за два кръга.
— Тъй значи… Все пак ми е отредена много по-лека участ от тази на почти всички жени в моя род. Те безпомощно изпращат мъжете си на война, където може би ги чака смъртта. А аз мога да върша нещо полезно, освен това Аларт няма да се бои, че ще забременея. — Забеляза недоумяващия поглед на Рената и се изчерви. — Много ме е срам. Ти едва ли знаеш, но… Бяхме си обещали да нямаме плътска връзка. А аз… аз го съблазних.
— Касандра, той не е дете, нито дори неопитно момче. Достатъчно зрял мъж е, за да реши сам какво да прави. — Рената потисна напиращия смях. — Съмнявам се, че ще бъде особено поласкан, ако научи, че според теб е бил изнасилен против волята му…
Касандра се смути още повече.
— Ако бях по-силна и можех да преодолея мъката…
— Стореното — сторено, няма връщане назад. Всички ковачи и наковални в адовете на Зандру не стигат, за да поправят счупено яйце. А и ти не си пазителка на съвестта му. Сега ти остава само да гледаш напред. Мисля си, че е добре Аларт да постои далеч от теб до някое време. И двамата ще решавате на спокойствие как да подредите бъдещето си.