— Братовчедке, ако тъгуваш така, съпругът ти едва ли би посмял да се отдели от теб. Ще се бои от отчаянието ти, ще го налегнат угризения.
Касандра се насили да не хлипа.
— Права си. Не бива да го обременявам още повече. Не съм нито първата, нито последната съпруга на някой Хастур, която го вижда да яхва коня и не знае кога ще се върне при нея и дали това ще се случи някога. Значи държа в ръцете си неговата чест и успеха на мисията му. Няма да постъпя лекомислено. Все някак — тя вирна брадичка — ще събера воля да го изпратя, ако не спокойно, то поне без да се плаши за мен.
На другата сутрин от Хали потегли малък конен отряд. Като молител Донал бе пристигнал сам. Но Аларт нямаше как да тръгне без знаменосец, защото беше наследник на Елхалин. Придружаваше ги и вестоносецът с мирния флаг. Поне се отказа да води и слуги. Рената също реши, че няма нужда от прислужници, които да се грижат за нея. Подхвърли, че по време на война човек не бива да си угажда на капризите. С нея пътуваше само Лусета, отгледала я от дете. Нямаше да вземе и нея, но във Владенията не беше прието неомъжена жена да пътува съвсем сама сред мъже.
Аларт яздеше малко встрани от останалите, измъчван от спомена за Касандра при раздялата — очите й влажни от сълзите, които толкова храбро се бореше да не пролее пред него. Поне не я оставяше бременна. Все пак боговете се смилиха над тях.
Ако имаше богове и ако изобщо се интересуваха от тегобите на хората…
Чуваше как пред него Рената си бъбри безгрижно с Донал. Изглеждаха му толкова млади… А знаеше, че е само с три-четири години по-възрастен от пратеника на Алдаран. Точно сега обаче не можеше и да си представи, че някога е бил толкова млад. „Нали все виждам неизбежното, възможното, неосъществимото? Всеки ден за мен е като цял живот.“ Усети се, че завижда на Донал.
Напредваха по земя, загрозена от белезите на войната — почернели поля, руини на къщи без покриви, изоставени стопанства. Разминаваха се с малцина по пътя и още след първия ден Рената престана да покрива скромно главата си с качулката на наметалото.
Веднъж над тях се спусна въздушна кола и обиколи в кръг, като че пилотът искаше да ги огледа и запомни, после отлетя на юг. Стражът, носещ мирния флаг, поспря коня си и се изравни с Аларт.
— С флаг или без него, вей дом, ще ми се да бяхте се съгласил да ви съпровожда по-силен отряд. Онези мръсници Райднау може и да не зачетат традицията. Като видят знамето на вашия род, нищо чудно да им хрумне, че за наследника на Елхалин могат да искат чудничък откуп. Няма да им е за пръв път…
— Ако не зачетат флага, значи е безполезно и да търсим победа над тях в тази война, защото после няма да спазват и условията в мирния договор. Според мен трябва да разчитаме на честта им като воини.
— Дом Аларт, отдавна нямам никакво доверие в традициите, още откакто за пръв път разгледах село, изгорено с лепкав огън. Не само войниците бяха загинали, а и всички жители, старците наред с невръстните деца. Предпочитам стотина конници да ми пазят гърба!
— Моят ларан не ми показа нападение над нас в близкото бъдеще.
Стражът само изсумтя неотстъпчиво.
— Е, вие сте късметлия, вей дом. Аз не мога да се утешавам с ясновидство или други магии.
На третия ден минаха през проход и се спуснаха към река Кадарин, разделяща равнините от територията на планинците — Алдаран, Ардайс и по-дребните владения в Пъкъла. Преди да подкара коня си надолу, Рената се обърна да погледне ширналите се зад тях земи. Взря се към далечните Кули и възвишения, след миг извика уплашено — далеч на юг по хълмовете Килджард бушуваше горски пожар.
— Вижте накъде го носи вятърът! Скоро ще нахлуе в земите на Алтон!
Аларт и Донал бяха телепати и лесно доловиха мисълта й. „И моят дом ли ще изчезне в пламъците заради война, която не ни засяга?“
Но тя само промълви с треперещ глас:
— Аларт, как ми се иска и аз да имах твоята дарба, за да надникна в бъдещето…
Гледката се разми пред очите му, той стисна клепачи в напразно усилие да прогони наслагващите се една върху друга картини. Ако могъщият род Алтон бъде въвлечен в сблъсъците заради тази атака срещу земите му, никой никъде из Владенията няма да бъде в безопасност. За хората от този род едва ли има значение дали опустошението се дължи на нещастна случайност или някой нарочно ги е нападнал.