— Как смеят да палят горите! — възкликна вбесената Рената. — Нали знаят, че тези пожари се разпростират според вятъра и никой не може да ги насочва по своя воля!
— Не е точно така — опита се да я утеши Аларт. — Известно ти е, че има лерони, които могат да събират дъждовни облаци, за да угасят огъня, дори го задушават с обилен сняг.
Донал спря коня си до нейния.
— Къде е твоят дом?
Тя посочи с тънката си ръка.
— Ей там, между езерата Миридон и Марипоза. Отвъд хълмовете е, но езерата се виждат.
Мургавото лице на младежа се изопна от напрежение, след малко изрече:
— Не се бой, дамизела. Виж, огънят ще плъзне нагоре по онова било, но там насрещният вятър ще го върне към вече изгорените земи. Ще угасне сам още преди залез.
— Моля се да си прав, но нали това е само догадка?
— Не. Не се съмнявам, че и ти ще се убедиш, ако си наложиш малко спокойствие. Нали си обучена в Кула, едва ли ти е трудно да различиш как въздушните течения ето там ще се преместят в онази посока, после вятърът ще задуха надолу по склона. Ти си леронис, би трябвало да разгадаеш лесно времето.
Аларт и Рената се вторачиха в него изумени. Тя се опомни първа.
— Докато изучавах размножителната програма, прочетох нещо за такъв ларан, но опитите да бъде развит са били изоставени, защото предаването му по наследство не се поддавало на контрол. Той не е бил присъщ нито на Хастурите, нито на Делрей. Да не си от родовете Сторн или Рокрейвън?
— Моята майка е Алисиана от Рокрейвън, четвърта дъщеря на стария господар Вардо.
— Тъй ли? — Рената го изгледа с нескрито любопитство. — Смятах, че тази дарба е закърняла, защото се пробуждала в плода още преди раждането и обикновено убивала жената, която носела детето в утробата си. Твоята майка оцеляла ли е, когато си се родил?
— Да, но умря, когато роди сестра ми Дорилис, за която ще се грижиш.
Тя поклати глава.
— Значи проклетата размножителна програма на Хастурите е оставила белезите си и в земите на Пъкъла. Баща ти имаше ли някакъв ларан?
— Не знам. Дори не си спомням лицето му. Но майка ми не беше телепат, Дорилис също не може да разчита мисли. Предполагам, че съм наследил тази дарба от баща си.
— Кога се пробуди твоят ларан — още когато беше бебе или в началото на юношеството?
— Откакто се помня, имам способността да усещам въздушните течения и бурите. Отначало не смятах, че е ларан, а усет, който всеки има — у едни по-силен, у други по-слаб, както е с влечението към музиката. Когато пораснах, вече можех и да насочвам мълниите, но по малко. — Разказа набързо как в детството си отклонил една светкавица, защото иначе щяла да се забие в дървото, под което се скрил от дъжда. — Но го правя рядко и само при крайна нужда, поболявам се. Опитвам се да следя тези стихии, не и да ги управлявам.
— Така е най-разумно — потвърди Рената. — Всичко научено за по-особените видове ларан показва, че с тези природни сили е опасно да си играе човек. Напоителният дъжд на едно място може да означава тежка суша на друго. Помниш ли какво е казал един древен мъдрец? „Глупава грешка е да държиш дракон на верига, за да ти препича месото.“ Виждам обаче, че носиш звезден камък на шията си.
— Малък е, по-скоро е играчка. С него мога да левитирам с планер, да го насочвам по-лесно. Нашата леронис ме научи само на дреболии.
— И телепатията ти ли е още от детството?
— Не. Започнах да прониквам в мислите на другите, след като навърших петнадесет години. Дори вече не предполагах, че ще имам и тази дарба.
— Много ли те измъчи болестта на прехода? — намеси се Аларт.
— О, не! Около половин година често ми се виеше свят, понякога и не знаех точно къде съм. Повече страдах, защото моят приемен баща ми забрани да припарвам до планера си през това време!
Засмя се, но в мислите му имаше друго: „Не подозирах колко ме обича, докато болестта на прехода не застраши здравето ми и усетих, че се бои до полуда за живота ми.“
— Имаше ли гърчове?
— Никога.
Рената кимна замислено.
— В някои разклонения на родовете болестта се проявява по-силно. При теб изглежда е била в най-лека форма, но в рода Алдаран е смъртоносна. В рода ти има ли и кръв на Хастурите?
— Нямам представа, дамизела — сковано отвърна Донал.
Двамата усетиха раздразнението му, сякаш изрече думите гласно: „Да не съм състезателен червин или разплоден бик, та съдят за мен по потеклото ми?“
Рената се разсмя гузно.
— Донал, моля те да ми простиш. Вероятно твърде дългият престой в Кулата ме е направил безчувствена и не се сещам колко оскърбително може да прозвучи подобен въпрос. Прекалено много години се занимавах с тези неща! И все пак, приятелю, щом ще се грижа за твоята сестра, длъжна съм да задълбая в потеклото й много по-сериозно, отколкото ако развъждах расови животни за разплод. Ще проуча кога и как се е появил ларан и в двата рода, от които произхожда, какви вредни рецесивни или смъртоносни гени е вероятно да има. Дори сега да са само потенциална опасност, може да й причинят големи неприятности като по-голяма.