Звукът сякаш я поглъщаше. Тя се отпусна в креслото, почти загубила съзнание.
— Алисиана…
Силните му ръце я вдигнаха и я понесоха към леглото. Грижливо нагласи възглавниците под главата й и седна до нея, започна да гали нежно косата й.
— Не бива да се страхуваш от сенки!
А от устните й се откъснаха първите думи, които й хрумнаха:
— Господарю, тя те прокле да се лишиш от мъжката си сила…
— Не се чувствам лишен от нищо — усмихна се Михаил.
— Но… и аз се питах защо… не викаш никоя в спалнята си, откакто детето натежа в утробата ми.
Някаква сянка се плъзна по лицето му, в този миг съзнанията им се докосваха толкова открито, че Алисиана съжали за необмислените слова. Но той твърдо си наложи бодрост.
— Ако това те тревожи, мила моя, трябва да ти напомня, че вече не съм в първа младост и мога да преживея спокойно няколко новолуния без женска близост. Мисля си, че Деонара не би очаквала с радост да вляза в нейната спалня. Прегръдките ми означават за нея само съпружеско задължение и мъртвородени деца. А и напоследък ми се струва, че жените — с изключение на теб! — не са толкова привлекателни, както в младежките ми години. Разбира се, не бих поискал от теб да рискуваш и себе си, и детето, за да отвръщаш на ласките ми. Но когато нашата дъщеря се роди и ти се възстановиш, ще се убедиш, че глупавите приказки на онази жена не са ме засегнали с нищо. Може би все пак ще ми родиш син… а ако не, поне ни очакват много радостни часове насаме.
Тя намери сили да прошепне:
— Дано Повелителят на светлината те чуе…
Той се наведе да я целуне нежно, но докосването отново ги свърза извън пределите на сетивата — споделиха и страха, и… внезапната остра болка, сякаш разкъсала отвътре Алисиана.
Господарят на Алдаран се изправи рязко като от удар и извика на жените:
— Веднага се погрижете за нея!
А тя се вкопчи в ръката му.
— Михаил, страх ме е!
Долови за миг и неизреченото от него: „Не е добра поличба, че раждането започва, докато тя още не се е отърсила от проклятията на онази вещица…“ Усети и как с отдавна привичната строга дисциплина той прогони самата мисъл от ума си, за да не усилват взаимно лошите си предчувствия. Каза й меко, но и повелително:
— Алисиана, сега трябва да мислиш само за нашата дъщеря, да й даваш от силата си. Забрави всичко друго, освен нея и… моята обич.
Слънцето скоро щеше да залезе. Облаците се трупаха един над друг по стръмнините над крепостта Алдаран, но където Донал се рееше, небето беше ясно и синьо. Дребното му тяло беше закрепено с ремъци към рамката, между крилете от най-тънка кожа, изопната върху леките пръти. Въздушните течения го носеха, от време на време раздвижваше ръце, за да възстанови равновесието си след особено силен повей. Държеше се над земята и с помощта на малкия матричен камък, прикрепен точно в средата на конструкцията. Сам направи този левитационен планер, дърводелецът само му показа някои тънкости на занаята си. Няколко от момчетата в крепостта имаха такива играчки — разрешаваха им да летят, щом овладееха достатъчно употребата на звездните камъни, за да не се излагат на излишна опасност. Само че сега повечето от тях се занимаваха с уроците си. А Донал се бе измъкнал незабелязано и полетя от крепостната стена, макар да знаеше предварително, че за наказание ще му забранят да докосва планера много дни. Но не можеше да понася повече все по-тягостното напрежение, стаения страх.
Разкрита изменница, умряла преди да я подложат на изтезания, защото й било наложено смъртно заклинание. И проклела преди смъртта си господаря на Алдаран да се лиши от мъжката си сила…
Мълвата плъзна из крепостта като горски пожар, разнесена от няколкото жени, видели и чули станалото в покоите на Алисиана — знаеха твърде много, за да си държат устите затворени, но и твърде малко, за да обяснят всичко правдиво.
Проклела и Алисиана, а дребничката барагана веднага изпитала родилни болки. Хората си шепнеха, че господарят наистина не е взел в леглото си никоя жена напоследък, а пък някога ги сменял с всяко новолуние. Неизбежно прозвуча зловещият въпрос, от който Донал настръхна — ами ако има нещо вярно, че любимката му от Рокрейвън го е омагьосала, за да не пожелае никоя друга и да запази мястото си в неговото сърце и прегръдки?
Един от стражите, груб и прям човек, се изсмя многозначително, щом чу тези приказки:
— На нея магии не й трябват. Ако Алисиана ме омае с хубавите си очи, с кеф ще заложа мъжеството си между краката й…
Началникът на стражата го чу и отсече: