О, не, не може да бъде.
— Какво? — Триш за малко да изпусне книгата.
— Така казаха! — кима Еди. — Казаха, че може и да се изненадам, че в дома ми живее такава звезда. Аз им казах, че няма такова нещо. — Той прегръща Мелиса. — Открай време знаем, че си звезда!
— Госпожо Гайгър… — настоявам аз. Никой не ме забелязва.
— Сигурно е заради наградата, която спечелих в университета! Сигурно някой им е казал! — ахва Мелиса. — Господи! „Дейли мейл“.
— Искат да те снимат! — добавя Еди. — Искат ексклузивно интервю.
— Трябва да си сложа грим! — Мелиса е напълно объркана. — Как изглеждам?
— Веднага! — Триш отваря ръчната си чаната. — Ето ти аркансил. И червило…
На това трябва да се сложи край.
— Господин Гайтър… — прочиствам гърлото си аз. — Сигурен ли сте… искам да кажа, те за Мелиса ли попитаха…
— Нямаше нужда! — грейва Еди. — В тази къща има само един адвокат.
— Направи кафе, Саманта — нарежда остро Триш. — Използвай розовите чаши. Бързо! Измий ги!
— Работата е там, че… имам… трябва да ви кажа нещо…
— Не точно сега, Саманта! Измий чашите по-бързо! — Триш ми подава гумените ръкавици. — Ама на теб какво ти става днес?
— Те не са дошли заради Мелиса — отвръщам отчаяно аз. — Има нещо… което не съм ви казала…
Никой не ми обръща внимание. Всички се въртят около Мелиса.
— Как изглеждам? — Мелиса приглажда коса.
— Чудесно, миличка! — Триш се привежда напред. — Още малко червило… така… ще ти придаде повече цвят…
— Готова ли е за интервюто? — Непознат женски глас се разнася пред вратата и всички застиват.
— Тук сме! — Еди отваря вратата и на прага застава тъмнокоса жена на средна възраст в костюм с панталони. Веднага оглежда преценяващо кухнята.
— Ето я нашата звезда! — Еди посочва Мелиса с нескрита гордост.
— Здравейте. — Мелиса отмята коса и протяга ръка. — Аз съм Мелиса Хърст.
Жената поглежда намръщено Мелиса.
— Не е тя. За нея става въпрос. — Насочва пръст към мен.
Всички мълчаливо се обръщат към мен. Мелиса е присвила подозрително очи. Виждам, че семейство Гайгър се споглеждат.
— Това е Саманта — обяснява объркана Триш. — Тя е икономката ни.
— Вие значи сте Саманта Суитинг, нали? — жената вади бележник. — Може ли да ви задам няколко въпроса?
— Искате да интервюирате икономката? — пита Мелиса и избухва в саркастичен смях. Журналистката не й обръща никакво внимание.
— Нали вие сте Саманта Суитинг? — настоява тя.
— Аз… да — признавам най-сетне и усещам, че цялото ми лице пламти. — Само че не искам да давам интервю. Без коментар.
— Коментар ли? — Триш не разбира какво става. — За какъв коментар става дума?
— Саманта, миличка, какво става? — Еди е очевидно притеснен. — Да не си в беда?
— Те не знаят ли? — Журналистката вдига поглед от бележника. — Те нищо не знаят.
— Какво да знаем? — пита уплашено Триш. — Кажете?
— Тя пребивава нелегално в страната! — писва доволно Мелиса. — Знаех си аз! Знаех, че има нещо…
— Вашата „икономка“ е една от най-известните и скъпо платени адвокатки в Ситито. — Жената подхвърля „Дейли мейл“ на масата. — Отказала е партньорство и шестцифрена заплата, за да работи за вас.
Все едно, че някой хварля граната в кухнята. Еди се олюлява. Триш залита на високите си токчета и се подпира на облегалката на един стол. Лицето на Мелиса е като спукан балон.
— Исках да ви кажа… — Прехапвам устни и ги поглежзам. — Тъкмо щях…
Триш се кокори, докато чете заглавието във „Дейли мейл“. Отваря и затваря уста, но така и не издава звук.
— Ти си… адвокатка? — заеква най-сетне тя.
— Станала е някаква грешка! — Бузите на Мелиса са яркорозиви. — Аз съм адвокат. Аз взех награда в правния факултет. Тя е чистачка.
— Тя е получила три награди в правния факултет — посочва ме с брадичка жената. — Завършила е първа по успех във випуска.
— Ама… — Лицето на Мелиса става още по-румено. — Не е възможно.
— Тя е най-младият адвокат, на когото са предлагали да стане равноправен партньор в „Картър Спинк“… — Журналистката поглежда бележките си. — Нали така, госпожице Суитинг?
— Не! — отвръщам аз. — Искам да кажа… ами… да, нещо такова… Да ви направя ли чай? — предлагам отчаяно аз.
Никой не се интересува от чай. Струва ми се, че Мелиса ще повърне.
— Имахте ли представа, че коефициентът на интелигентност на икономката ви е 158? — Журналистката определено се наслаждава на всеки момент. — Че тя е почти гений.
— Знаех си аз, че е умна! — опитва да се защити Еди. — Веднага забелязахме! Дори й помогнахме с… — Той млъква, защото се чувства глупаво… — малко с английската граматика.