Всички журналисти се заливат от смях. Лицето на Хилари е станало мораво.
— Извинете! — обръща се тя към Триш и едва сдържа гнева си. — В момента провеждаме пресконференция. Може ли да се дръпнете?
— Че това е моята градина! — вирва брадичка Триш. — Журналистите ще искат да чуят и моето мнение! Еди, къде ми е речта?
— Няма да има никаква реч! — прекъсва я ужасена Хилари, когато Еди се появява с листа.
— Бих искала да благодаря на съпруга си Еди за подкрепата — започва Триш, без да обръща внимание на Хилари. — Искам да благодаря и на „Дейли мейл“…
— Това да не са проклетите „Оскари“! — Хилари всеки момент ще получи удар.
— Да не си посмяла да ругаеш пред мен! — озъбва се Триш. — Аз съм собственичката на тази резиденция. Нали не си забравила?
— Госпожо Гайгър, видяхте ли Натаниъл? — Аз продължавам да се оглеждам. — Той изчезна.
— Кой е Натаниъл? — пита един от журналистите.
— Градинарят — обяснява червенобузестият. — Любовничето. Значи тая работа приключи, така ли? — пита ме той.
— Не е! — отвръщам обидено аз. — Връзката ни ще продължи.
— И как точно ще стане?
Журналистите се оживяват.
— Просто ще го направим. — И ето че в този момент ми се доплаква.
— Саманта — съска отново побеснялата Хилари. — Върни се на официалното изявление! — Тя изблъсква Триш настрани.
— Да не си посмяла да ме буташ! — писва Триш. — Ще те съдя. Саманта Суитинг ми е адвокат, да знаеш.
— Ей, Саманта! Какво казва Натаниъл за връщането ти в Лондон? — изкрещява някой от тълпата.
— Значи избра кариерата пред любовта — припява весело девойче.
— Не! — отвръщам отчаяно аз. — Просто… трябва да поговоря с него. Той къде е? Гай? — Забелязвам Гай, застанал отстрани. — Къде отиде той? Какво му каза? — Тръгвам бързо към него и за малко да падна. — Кажи ми веднага. Какво му каза?
— Посъветвах го да запази достойнството си. — Гай свива арогантно рамене. — Казах му истината на човека. Ти няма да се върнеш.
— Как смееш? — ахвам вбесена аз. — Как може да му кажеш подобно нещо? Ще се върна! Освен това той може да идва в Лондон…
— Я стига. — Гай извива очи. — Да не би да си мислиш, че той ще се мотае около теб като някой нещастник, че ще ти се пречка и ще те поставя в неловко положение…
— В неловко положение ли? — Поглеждам Гай ужасена. — Това ли му каза? Той затова ли си тръгна?
— За бога, Саманта, престани — сопва се нетърпеливо Гай. — Той е градинар.
Юмрукът ми замахва, без дори да помисля. Прасвам Гай по брадичката.
Хората наоколо ахват, разнасят се викове, камери и фотоапарати се завъртат към нас, но на мен не ми пука. Това е най-разумното, което направих досега.
— Ау! По дяволите! — Той започва да разтрива удареното място. — Това пък защо беше?
Журналистите се скупчват около нас, задават въпроси един през друг, но аз не им обръщам внимание.
— Ти си този, който ме постави в неловко положение — озъбвам се на Гай. — Ти си едно нищо в сравнение с него. Нищо, чу ли? — С огромен ужас разбирам, че в очите ми бликват сълзи. Трябва да открия Натаниъл. Веднага.
— Всичко е наред! Всичко е наред! — Хилари притичва да спаси положението. — Днес Саманта е малко напрегната! — Тя стисва ръката ми с всички сили, оголила зъби в изкуствена усмивка. — Това е просто приятелски спор между партньори! Саманта няма търпение да се заеме с предизвикателствата на работата. Нали така, Саманта? — Имам чувството, че ще ми откъсне ръката. — Нали така, Саманта?
— Не знам — отвръщам аз. — Просто не знам. Съжалявам, Хилари. — Изтръгвам ръката си.
Хилари отчаяно се спуска към мен, но аз успявам да се отдръпна навреме и хуквам по тревата към портата.
— Спрете я — изкрещява Хилари към помощниците си. — Пресечете й пътя.
Костюмирани момичета се спускат към мен също като екип от частите за бързо реагиране. Незнайно как успявам да им избягам. Една от тях сграбчва сакото ми и аз свивам рамене назад, за да остане в ръцете й. Изритвам и обувките на ток, забързвам и се намръщвам, когато усещам острия чакъл по стъпалата си.
Когато се добирам до портата, сърцето ми препуска. Три от помощничките са застанали там и ми препречват пътя.
— Хайде, Саманта — започна едната също като ченге. — Не ставай глупава.
— Да се върнем на пресконференцията. — Другата пристъпва към мен с протегнати ръце.
— Пуснете я да мине! — разнася се вик зад нас. Обръщам се и с огромно учудване виждам Триш да се приближава, олюлявайки се на високите си розови сандали. — Помогнете ми, глупаци такива — призовава тя журналистите.
Само след миг трите помощнички на Хилари са претопени сред журналистите, портата е отворена и пътят ми е чист. Изскачам на улицата, без дори да погледна назад.