— Саманта! — възкликва изненадано тя. — Какво правиш? Още ли не си облечена? Хайде, бързо! — Тя се отдалечава и аз припвам към стаята. Затварям вратата и се поглеждам в огледалото.
Усещам, че ми е зле.
Даже много ми е зле. Как ли ще реагират семейство Гайгър, когато разберат, че съм измамница? Какво ще стане, когато научат, че не съм завършила „Кордон Бльо“, че не съм работила като икономка, че просто е трябвало да пренощувам някъде.
Представям си как ме прогонват от къщата. Ще се почувстват използвани. Може дори да се обадят в полицията. Ще ме арестуват. Господи! Това ще бъде ужасно неприятно.
Но аз нямах друга възможност. Можех ли…
Можех ли…
Грабвам синята униформа, докато умът ми се стрелка объркано.
Те бяха толкова мили, приютиха ме, настаниха ме. А и в момента нямам друга работа. Така поне ще има нещо друго, за което да мисля, ще се занимавам с домакинска работа…
Бързо вземам решение.
За един ден ще се справя. Не може да е чак толкова сложно. Ще им препека по една филийка, ще избърша прахта и каквото още трябва да се свърши. Това ще бъде благодарността ми. Щом се чуя отново с Арнолд, ще измисля някакво извинение, за да се измъкна. Така семейство Гайгър дори няма да разберат, че не съм истинска икономка.
Навличам бързо униформата и се сресвам. След това се изправям пред огледалото.
— Добро утро, госпожо Гайгър — поздравявам аз отражението си. — Ами… ъъъ… как искате да избърша прахта в хола?
Добре. Всичко ще бъде наред.
Докато слизам по стълбите, господин и госпожа Гайгър са застанали долу и ме наблюдават. Никога досега не съм се чувствала по-притеснена.
Аз съм икономка. Трябва да се държа като икономка.
— Добре дошла, Саманта! — поздравява ме Еди, когато слизам. — Наспа ли се?
— Да, господин Гайгър, благодаря ви — отвръщам скромно аз.
— Чудесно. — Еди се залюлява на пети. Струва ми се малко притеснен. Доколкото забелязвам, те и двамата са притеснени. И гримът, и скъпите дрехи крият някакво чувство на неловкост.
Приближавам се до канапето и оправям смачкана възглавница, все едно, че знам отлично какво правя.
— Сигурно ще искаш да огледаш кухнята — предлага весело Триш.
— Разбира се! — заявявам аз със самоуверена усмивка. — Нямам търпение.
Това е просто една кухня. Става въпрос за един-единствен ден. Трябва да се справя.
Триш ме повежда към просторната кухня от кленово дърво и този път аз се оглеждам по-внимателно, за да обърна внимание на всичко. Някакъв огромен уред е поставен в лявата част на плота от гранит. Вградени са няколко фурни. Накъдето и да се завъртя, виждам хромирани джаджи. Тенджери и тигани с най-различни размери висят над печката.
Нямам никаква представа кое за какво се използва.
— Предполагам, че ще искаш да подредиш всичко както ще ти бъде удобно — замахва с ръка Триш. — Променяй както прецениш. Вкарай всичко вред. Ти си професионалистка.
И двамата ме наблюдават, изпълнени с очакване.
— Разбира се — отвръщам делово аз. — Очевидно всеки си има… система. Това, например, не трябва да бъде тук. — Посочвам първата джаджа, попаднала пред погледа ми. — Ще трябва да я преместя.
— Наистина ли? — Триш ме гледа като хипнотизирана. — Защо?
Настъпва мълчание. Дори Еди ми се струва любопитен.
— Теория за… ергономията в кухнята — импровизирам аз. — Значи искате препечена филийка за закуска — променям бързо темата.
— И за двамата — уточнява Триш. — И кафе с обезмаслено мляко.
— Веднага — усмихвам се аз и усещам как ме залива облекчение.
Мога да препека филийки. Веднъж използвах нещото, наречено тостер.
— Ще ги донеса след малко — добавям аз в опит да ги накарам да излязат. — Да ви сервирам ли в трапезарията?
В антрето се разнася трясък.
— Това е вестникът — обяснява Триш. — Да, Саманта, сервирай в трапезарията. Използвай синия порцелан. — Тя излиза забързано, обаче Еди се застоява.
— Знаеш ли, реших нещо друго. — Той ми се усмихва доволно. — Забрави препечените филийки, Саманта. Ще похапна от прословутите ти яйца по бенедиктински. Да знаеш, че още от снощи нямам търпение да ги пробвам.
Снощи ли? Какво съм казала снощи… Господи! Яйца по бенедиктински. Специалитетът, който приготвям за лорд Еджърли. Къде ми е бил умът? Дори не знам какво означават яйца по бенедиктински.
— Вие… сигурен ли сте? — успявам да попитам сковано аз.
— Как мога да пропусна специалитета ти? А и това е любимата ми закуска. — Еди потрива доволно корема си. — Най-вкусните яйца по бенедиктински, които съм пробвал, ми сервираха в „Карлайл“ в Ню Йорк, но съм готов да се обзаложа, че твоите ще са дори по-вкусни!