— Говори!
Детето протегна ръце към раковината и събранието избухна в смях; то отдръпна ръце и се разплака.
— Дай му рапана! — извика Прасчо. — Дай му го!
Накрая Ралф го склони да вземе раковината, но смутено от смеха, то не можеше да проговори. Прасчо коленичи до него, положил ръка върху голямата раковина, слушаше го и предаваше думите му на събранието:
— Иска да знае какво ще правим с онова, дето е като змия.
Ралф се засмя, засмяха се и останалите. Момченцето се сконфузи още повече.
— Разкажи за онова, дето е като змия.
— Сега казва, че е било звяр.
— Звяр?
— Като змия. Нещо грамадно. Бил го видял.
— Къде?
— В гората.
Дали от повея на вятъра или от това, че слънцето залязваше, под дърветата стана малко по-хладно. Момчетата усетиха полъха и се размърдаха неспокойно.
— Не може да има нито звяр, нито змей на един такъв малък остров — обясни меко Ралф. — Те се срещат само в големи страни като Африка или Индия.
Мърморене и сериозно кимащи глави. I
— Той каза, че звярът налазил в тъмното.
— Тогава не е могъл да го види!
Смях и одобрителни възгласи.
— Чухте ли? Казва, че го видял в тъмното…
— Настоява, че го бил видял. Дошъл и си отишъл и пак се върнал и искал да го изяде…
— Сънувал е.
Смеейки се, Ралф огледа кръга от лица, търсейки потвърждение. По-големите момчета се съгласиха; но тук-там сред малките се долавяше онова колебание което, за да се разсее, се нуждае от нещо повече от обикновените доводи на разума.
— Сигурно е имал кошмарен сън. След като се е препъвал сред тия лиани.
Отново сериозно кимащи глави. Кошмарите им бяха известни.
— Казва, че бил видял този звяр или змей и пита дали ще се върне тази нощ.
— Но няма никакъв звяр!
— Казва, че през деня се превръщал в тези въжета, дето се вият по дърветата и висят по клоните. Пита ще се върне ли тази нощ.
— Но няма никакъв звяр!
Сега вече нямаше смехове, лицата бяха станали сериозни. Ралф прокара пръсти през косата си и погледна момченцето с вида на човек, който се забавлява, но е загубил търпение.
Джек грабна раковината.
— Ралф е прав, разбира се. Няма никакъв змей. Но ако има, ще отидем на лов за него и ще го убием. Ще ходим на лов за прасета и ще има месо за всички. Ще търсим и змията…
— Но змия няма!
— Ще се уверим, като тръгнем на лов.
Ралф изпитваше досада, но в момента и чувство на поражение. Усещаше, че е изправен пред нещо неуловимо. В очите, които се бяха вперили в него, нямаше чувство за хумор.
— Но звяр няма!
В него се надигна нещо, за което не беше подозирал, и го застави да повтори на висок глас:
— Но казвам ви, че звяр няма!
Събранието мълчеше. Ралф вдигна раковината отново и докато обмисляше какво му предстои да каже, доброто му настроение се възвърна.
— Сега идваме до най-важното. Мислих. Мислих, докато изкачвахме планината. — Погледна съучастнически към другите двама. — И сега, на брега. Ето какво си мисля. Ние искаме да се забавляваме. И искаме да ни спасят.
Одобрителните възгласи го блъснаха като кълна и той загуби нишката на мисълта си. Замисли се.
— Искаме да ни спасят и, разбира се, ще ни спасят.
Гласовете забръщолевиха. Неговото просто утвърждение, лишено от доказателства и подкрепено единствено от новопридобития му авторитет, донесе лъч на щастие. Трябваше да размаха раковината, за да ги накара да го чуят.
— Баща ми е във флота. Казва, че вече не са останали острови, които да не са открити. Казва, че кралицата имала една голяма стая, пълна с карти и на тях са нанесени всички острови на света. Така че кралицата и нашия остров го има на карта.
Децата отново зашумяха весело и щастливо.
— И рано или късно тук ще хвърли котва кораб. Може да е дори татковият кораб. Така че, разбирате ли, рано или късно ще ни спасят.
Обяснил нещата, той замълча. Думите му възвисяваха унилите духове до чувството за сигурност. Сега събранието го обичаше и уважаваше. Скалата се огласи от спонтанни възгласи на одобрение. Ралф се изчерви и изви глава — видя, че Прасчо открито му се възхищава, а от другата страна Джек се хили и показва, че също умее да ръкопляска.
Ралф размаха раковината:
— Мълчете! Чакайте! Слушайте!
Последва тишина и той продължи, понесен от триумфа си:
— Има още нещо. Можем да им помогнем да ни намерят. Ако до острова се приближи кораб, може и да не ни забележи. Трябва да има дим на върха на планината. Трябва да накладем огън.
— Огън! Да накладем огън!
Половината момчета бяха вече на крака. Между тях Джек, забравил за раковината, крещеше:
— Хайде! След мен!
Пространството под палмовите дървета се изпълни с шум и движение, Ралф също беше на крака и крещеше за тишина, но никой не го чуваше. Изведнъж тълпата сякаш политна към острова и изчезна след Джек. Дори най-малките отидоха и се разшетаха старателно между листата и нападалите клони. Ралф, с раковината в ръка, остана сам с Прасчо.