— …свикваме събрание.
Диваците на пост при седловината замърмориха помежду си, но не отговориха. Ралф пристъпи още две крачки. Зад него се разнесе сподавен шепот:
— Не ме оставяй, Ралф.
— Сниши се на колене — каза Ралф през рамо — и ни чакай, докато се върнем.
Той стигна до средата на провлака и се вгледа решително в диваците. Те се чувстваха без задръжки, защото бяха боядисани, бяха си вързали косите над тила и им беше по-удобно, отколкото на него. Ралф реши после и той да си върже косата отзад. Дори искаше да им каже да почакат и да го стори веднага, но беше невъзможно. Диваците се подхилваха, един от тях заплаши Ралф с копието си. Горе на върха Роджър остави лоста и се надвеси, за да види какво става. Момчетата на седловината плуваха в собствените си сенки, забелязваха се само рошавите им глави. Прасчо се беше снишил, гърбът му беше безформен като торба.
— Свиквам събрание.
Тишина.
Роджър взе един малък камък и го хвърли между двамата близнаци, така че да не ги удари. Те се стреснаха и Сам едва успя да запази равновесие. Роджър усети как в тялото му се надига непознато могъщество.
Ралф отново се провикна:
— Свиквам събрание.
Огледа ги.
— Къде е Джек? Група момчета се размърдаха и започнаха да се съветват. Едно боядисано лице заговори с гласа на Робърт.
— Той е на лов. И каза да не ви пускаме.
— Дойдох за огъня — каза Ралф — и за очилата на Прасчо.
Групата пред него се раздвижи, от нея долетя звънък смях, смях възбуден и лекомислен, който кънтеше между канарите.
Зад Ралф се чу глас:
— Какво искате?
Близнаците се стрелнаха край Ралф и застанаха между него и входа. Той бързо се извърна. От гората се задаваше Джек — червената му коса го издаваше. От двете му страни се прокрадваше по един дивак. Тримата бяха татуирани в черно и зелено. В тревата зад тях обезглавеното изтърбушено тяло на една свиня лежеше там, където го бяха пуснали.
— Ралф! Не ме оставяй! — изпищя Прасчо.
С прекалено внимателно, смешно движение той прегърна една скала и се притисна до нея над морето, което всмукващо пулсираше. Подхилването на диваците се превърна в шумно, подигравателно дюдюкане.
Над шума се извиси гласът на Джек:
— Върви си, Ралф. И да си стоиш на твоята част на острова. Тук сме аз и моето племе. Не ни закачайте.
Дюдюкането стихна.
— Ти открадна очилата на Прасчо — каза задъхано Ралф. — Длъжен си да ги върнеш.
— Длъжен ли съм? Кой каза, че съм бил длъжен?
Ралф избухна:
— Аз казвам! Гласувахте аз да съм вожд. Не чухте ли рапана? Направихте ни мръсен номер — щяхме да ви дадем огън, ако бяхте ни поискали.
Страните му поруменяха, кръвта пулсираше в полузатвореното му око.
— Винаги когато поискате, щяхте да имате огън. Но не поискахте. Промъкнахте се като крадци и откраднахте очилата на Прасчо!
— Повтори какво каза!
— Крадец! Крадец!
Прасчо запищя:
— Ралф! Внимавай за мен!
Джек се втурна напред и замахна с копието към гърдите на Ралф. С крайчеца на окото си Ралф улови движението на ръката на Джек, разбра накъде се насочва оръжието и го отклони със своето. После извъртя копието си и силно удари Джек по ухото. Бяха гърди срещу гърди, дишаха тежко, блъскаха се и се гледаха свирепо.
— Кой е крадец?
— Ти си!
Джек се изтръгна и замахна към Ралф с копието си.
По негласно споразумение сега въртяха копията си като саби, без да си послужат с опасните остриета. Ударът се плъзна по копието на Ралф и се стовари болезнено върху пръстите му. Отново се разделиха, сега бяха разменили позициите си — Джек беше откъм скалния замък, а Ралф — от външната страна, откъм острова.
Двете момчета дишаха тежко.
— Хайде де…
— Ела де…
Те внимателно пристъпиха един към друг, но на разстояние извън обсега на оръжията.
— Ела да видиш какво ще ти се случи!
— Ти ела…
Прасчо, който се беше залепил за скалата, се опита да привлече вниманието на Ралф. Ралф се придвижи приведен, без да откъсва очи от Джек.
— Ралф, не забравяй за какво дойдохме. Огънят, Очилата ми.
Ралф кимна. Отпусна готовите си за бой мускули, изправи се грациозно и положи края на копието на земята, Джек го наблюдаваше с непроницаем поглед иззад боята. Ралф погледна нагоре към зъберите, после към групата диваци.
— Слушайте. Ето какво дойдохме да ви кажем: първо ще върнете на Прасчо очилата. Без тях той не може да вижда. Това не е игра…
Племето от боядисани диваци се закикоти и нишката на мисълта на Ралф се прекъсна. Отметна косата си нагоре, вгледа се в зелено-черната маска пред себе си, опитвайки се да си спомни как изглеждаше Джек.
— И огъня — прошепна Прасчо.