— А, да. За огъня. Пак ви повтарям. Откакто попаднахме тук, все това ви повтарям.
Протегна копието си към диваците.
— Единствената ни надежда е да се поддържа сигнален огън, докато е светло. Тогава някой кораб може да забележи дима, да ни спаси и да ни отведе вкъщи. Но ако няма дим, трябва да чакаме някой кораб да дойде случайно. Може да чакаме с години, докато остареем.
Звънтящият, сребрист, призрачен смях на диваците пак закънтя и заглъхна. Вълна от гняв заля Ралф. Гласът му пресипна.
— Не разбирате ли, боядисани глупаци? Сам, Ерик, Прасчо и аз не сме достатъчни. Опитахме се да поддържаме огъня, но не можахме. А вие си играете и ходите на лов…
Посочи зад гърба им, където струйката дим се извисяваше в маргаритения въздух.
— Я гледайте! Това сигнален огън ли е? Това е кухненски огън. Ей сега ще се наядете и дим пак няма да има. Не разбирате ли? Там някъде може да плава кораб…
Той замлъкна, победен от мълчанието на груповата боядисана безименност, пазеща входа. Вождът отвори розова уста и се обърна към Самиерик, които бяха между него и племето му.
— Вие там двамата. Връщайте се.
Никой не му отговори. Близнаците се спогледаха учудено, а Прасчо, успокоен, че боят е спрял, се изправи внимателно. Джек погледна пак към Ралф, после към близнаците.
— Заловете ги!
Никой не помръдна.
— Заловете ги, казах! — кресна ядосано Джек.
Боядисаната група обкръжи Самиерик нервно и непохватно. Отново се разнесе звънливият смях.
Самиерик се възпротивиха като истински представители на цивилизацията.
— Ама чакайте, моля ви се!
— …как така!
Взеха им копията.
— Вържете ги!
Ралф закрещя безнадеждно срещу черно-зелената маска:
— Джек!
— Хайде! Вържете ги!
Сега боядисаната група вече усещаше, че Самиерик не са от техните, усещаше властта в ръцете си. Повалиха близнаците несръчно и възбудено. Джек беше в стихията си. Той знаеше, че Ралф ще се опита да ги спаси. Замахна така, че копието описа свистящ полукръг зад него, и Ралф едва успя да избегне удара. Зад тях племето и диваците бяха шумна боричкаща се купчина. Прасчо пак се сниши. Близнаците лежаха зашеметени, обкръжени от племето. Джек се обърна към Ралф и каза през зъби.
— Виждаш ли? Правят, каквото им кажа.
Отново мълчание. Близнаците лежаха нескопосано завързани, а племето гледаше Ралф в очакване да види какво ще направи. Той ги преброи през надвисналата над очите си коса, хвърли поглед към безполезния дим.
Избухна и закрещя към Джек:
— Ти си животно и свиня, мръсен, мръсен крадец!
Хвърли се към него.
Джек, който знаеше, че това е критичният момент, също се хвърли. Сблъскаха се и отскочиха. Джек замахна с юмрук към Ралф и ударът попадна в ухото му. Ралф удари Джек в стомаха и го накара да изпъшка. След това отново бяха един срещу друг, задъхани и гневни, но всеки от двамата стъписай от свирепостта на другия. До ушите им стигна шумът, който беше фон на техния бой — непрекъснатите пискливи възгласи, с които племето зад тях ги насърчаваше.
До Ралф достигна гласът на Прасчо:
— Нека аз да говоря.
Той беше застанал сред прахоляка от битката и когато племето разбра намерението му, пискливите овации преляха в заглушаващо дюдюкане.
Прасчо вдигна раковината и дюдюкането леко стихна, но след това се надигна с пълна сила.
— Рапанът, рапанът е у мен! — провикна се той. — Казвам ви, рапанът е у мен!
Настъпи изненадваща тишина. Племето беше любопитно да чуе какво смешно нещо щеше да каже пък той.
Тишина и пауза, но в тишината един странен звук, някакво свистене проряза въздуха недалече от главата на Ралф. Той не му обърна особено внимание, но ново свистене проряза въздуха и завърши с приглушено „дзуп“! Някой ги замеряше с камъни. Това беше Роджър, едната му ръка не се откъсваше от лоста. Под него Ралф беше само един перчем, а Прасчо — торба сланина.
— Ето какво имам да ви кажа: държите се като хлапета.
Дюдюкането пак се разнесе и стихна, когато Прасчо вдигна бялата магическа раковина.
— Кое е по-хубаво — да сте банда боядисани чернилки, като вас, или да имате капка ум в главата си, като Ралф?
Диваците силно зашумяха. Прасчо отново се провикна:
— Кое е по-хубаво — да спазваш правилата и да правиш онова, с което са съгласни всички, или да ходиш на лов и да убиваш?
Отново шумна гълчава и отново — „дзуп!“.
Ралф се опита да надвика шума.
— Кое е по-добре — законите и спасението или да ходиш на лов и само да разваляш нещата?
Сега и Джек крещеше и Ралф не можеше да ги надвика. Джек беше отстъпил към племето си, те бяха плътна застрашителна група с наежени копия. Сред тях назряваше решението да нападнат: те се приближаваха към мига, в който щяха да се спуснат напред и да разчистят седловината. Ралф стоеше с лице към тях, издал едното рамо леко напред, с готово копие. До него беше Прасчо, който все още стискаше талисмана, крехката, проблясваща красота на раковината. Заливаше ги вълна от шум, вълна от заклинания на омраза. Високо горе Роджър, опиянен, натисна с все сила лоста.