Ралф чу голямата скала дълго преди да я види. Усети земята да се разтърсва и това разтърсване се предаде от стъпалата на краката му нагоре, чу трясък, който се разнесе откъм върха на рида. После червеното чудовище заскача по седловината и той се просна по очи сред писъците на племето.
Скалата удари Прасчо — това беше плосък удар от брадичката до коляното, — раковината се пръсна на безброй бели парченца и престана да съществува. Без да каже ни дума, без да успее дори да изпъшка, Прасчо литна във въздуха, отплеснат странично от канарата, и докато падаше, се превъртя. Скалата подскочи два пъти и се изгуби в гората. Прасчо се сгромоляса в десетметровата бездна и се пльосна по гръб върху квадратната червена скала в морето. Главата му се отвори, от нея излезе нещо което започна да се обагря в червено. Ръцете и краката на Прасчо потръпнаха като на току-що заклано прасе. После морето изпусна пак една дълга, бавна въздишка, закипя в бяла пяна, която порозовя при скалата; а когато вълната се оттегли с всмукващ устрем, тялото на Прасчо вече го нямаше.
Този път тишината беше пълна. Устните на Ралф оформиха някаква дума, но не излезе никакъв звук.
Изведнъж Джек се отдели от племето, втурна се напред и завика бясно:
— Виждаш ли? Виждаш ли? Ето това те чака и тебе! Не се шегувам! Вече нямаш племе! Рапана го няма…
Затича се напред приведен. Злобно, с пълно съзнание за онова, което върши, той хвърли копието си срещу Ралф. Острието разкъса кожата и месото върху ребрата на Ралф, отплесна се и падна във водата. Ралф се олюля — изпитваше не болка, а паника, племето, което сега надаваше викове като своя вожд, започна да се приближава. Още едно копие — то беше изкривено и не можеше да лети право, мина покрай лицето му, друго се стрелна от височината, където беше Роджър. Близнаците лежаха скрити зад племето, а безименните дяволски лица се скупчиха на седловината. Ралф се обърна и хукна. Зад гърба му се разнесоха силни крясъци — сякаш крещеше ято гларуси. Вслушвайки се в инстинкт, който не подозираше, че притежава, той затича лъкатушно по поляната, за да избегне копията, които го гонеха. Видя обезглавеното тяло на свинята навреме, за да го прескочи. Втурна се през листака и клонките и гората го скри.
Вождът спря до прасето, обърна се и разпери ръце.
— Назад! Назад към крепостта!
Племето шумно се насочи към седловината, където ги чакаше Роджър.
Вождът се обърна към него ядосано:
— Защо не си на поста си?
— Току-що слязох…
Той всяваше смразяващ ужас — ужаса от палача. Без да му каже нищо повече, вождът погледна надолу към Самиерик.
— Трябва да се присъедините към племето.
— Пусни ме…
— …и мен.
Вождът грабна едно от копията, които лежаха захвърлени наоколо, и замушка Сам в ребрата.
— Значи така, а? — каза гневно вождът. — Ще идвате с копия, а? Не искаш да се присъединиш към племето, а?
Мушкането стана ритмично. Сам закрещя:
— Не така.
Роджър се промъкна зад вожда и едва не го блъсна с рамо. Крясъците спряха, а Самиерик гледаха нагоре с тих ужас. Роджър пристъпи към тях като човек, обладаващ безименна власт.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
ВИКЪТ НА ЛОВЦИТЕ
Ралф лежеше в едно прикритие и се питаше какво да прави с раните си. Вдясно на гърдите му натъртеното място беше десетина сантиметра в диаметър, с подутина и кървава рана там, където копието го беше ударило. Косата му беше пълна с пръст и кичурите се бяха сплъстили като мустачки на пълзящо растение. Беше целият изподран и натъртен от бягането през гората. Когато дишането му се успокои, вече си беше дал сметка, че промиването на раните с вода ще трябва да почака. Можеш ли, когато цамбуркаш из водата, да се вслушваш не отекват ли стъпки на боси крака? Можеш ли да бъдеш в безопасност до поточето или на открития морски бряг?
Ралф се ослуша. Всъщност не беше далече от скалния замък и докато първият страх още не беше отминал, му се бе струвало, че чува шум от преследване. Но ловците само се бяха вмъкнали в зелената растителна плетеница вероятно за да си вземат копията, след това се бяха втурнали обратно към слънчевата скала, изплашени сякаш от тъмнината под листака. Той дори беше зърнал един от тях, боядисан на кафяви, черни и червени ивици, и беше преценил, че е Бил. Но после си помисли, че в действителност това вече не е Бил. Беше дивак, чийто образ отказваше да се слее с някогашното момче с ризка и къси панталонки.