Залази, пробивайки си тунел между папратите. Остави кола до себе си и се сви в мрака. Само не трябва да забравя да се събуди, щом се зазори, за да надхитри диваците; освен това не знаеше колко бързо ще дойде сънят, да го захвърли в тъмната пропаст на подсъзнанието. Събуди се още преди да отвори очи, заслушан в един близък шум. Отвори едното си око, видя мъх на няколко пръста от лицето си и вкопчи пръсти в него, а между листата на папратите се процеждаше светлина. Едва имаше време да си даде сметка, че продължилите цяла вечност кошмари от падане и смърт са го отминали и утрото е настъпило, когато пак чу звука. Това беше треперлив писък откъм морския бряг — един след друг диваците отговаряха на сигнала. Звукът мина покрай него, прехвърли се през провлака и от морето в лагуната като крясък на летяща птица. Без да губи време за мислене, той сграбчи острия кол и се завря сред папратовите стъбла. Само след няколко секунди той лазеше като змия] в гъсталака, но бе успял да зърне краката на един дивак, I който се приближаваше. Папратите бяха прекършени и стъпкани и той чу, че краката сега пристъпят сред високите треви. Дивакът, който и да беше той, издаде двукратно вибриращия вик, повториха го отляво и отдясно, после настъпи тишина. Ралф беше приклекнал неподвижно в самото сърце на растителната плетеница и за първи път не чуваше нищо.
Накрая реши да разгледа тази сплетена растителност Безспорно никой не можеше да го нападне тук, освен това му беше провървяло. Голямата скала, убила Прасчо, се бе сринала в гъсталака, беше отскочила тук, в самия му център, и бе направила много малък прорез от около една крачка. Ралф се намести в него, чувствайки се хитър и в безопасност: Седна внимателно между смачканите стъбла в очакване хайката да отмине. Погледна нагоре между листата и зърна нещо да се червенее. Това сигурно беше върхът на скалния замък — далечен и незастрашителен. Успокои се и изпита чувството на победител, когато долови шумовете на хайката да заглъхват в далечината.
Никой не издаваше звук, минутите отминаваха и в зелената сянка победното му чувство го напускаше.
Накрая чу глас — гласа на Джек, но приглушен:
— Сигурен ли си?
Дивакът, когото питаха, не отговори. Може би беше отговорил с кимане на глава. Обади се Роджър:
— Ако ни лъжеш…
Веднага след това се чу охкане и писък от болка. Ралф инстинктивно се сви.
Пред стената на гъсталака беше единият от близнаците с Джек и Роджър.
— Сигурен ли си, че той е искал да каже тук вътре? Близнакът тихо изстена, после отново изписка.
— Казал ли е, че ще се скрие тук вътре?
— Да, да — ох!
Между дърветата се разнесе сребристият смях.
И тъй, те знаеха.
Ралф грабна кола и се приготви за бой. Но можеха ли да направят нещо? Щеше да им е нужна цяла седмица, за да проправят пътеки в гъсталака, а всеки, който се вмъкнеше в него, щеше да бъде беззащитен. Опипа върха на копието си с палец и се усмихна мрачно. Ако някой се опиташе, щеше да бъде прободен, щеше да заквичи като прасе.
Те се отдалечаваха, връщаха се към скалната кула. Чуваше стъпки, после някой се засмя. Отново се разнесе острият, приличен на птичи крясък вик и премина по цялата редица. Значи някои от тях продължаваха да го дебнат, а другите?…
Дълга, бездиханна тишина. Ралф усети вкус на дървесна кора в устата си — беше дъвкал края на копието. Изправи се и вдигна глава към скалния замък.
В същия миг чу гласа на Джек откъм върха:
— Бутай! Бутай! Бутай!
Червената скала на върха на рида падна като завеса и на синия фон на небето се откроиха фигурки. Секунди след това земята се разтресе, въздухът се изпълни с бучене и гигантска ръка проряза горната част на гъсталака. Канарата отскочи с боботене към морския бряг, мачкайки всичко по пътя си, а върху него се посипа дъжд от клонки и листа. Отвъд гъсталака племето нададе тържествуващ вик.
Отново тишина.
Ралф захапа пръстите си. Горе имаше само още една скала, която те биха могли да откъртят. Но тя беше голяма колкото къщичка, голяма колкото кола, колкото танк. Представи си откъде би минала тя и разбра с безпощадна яснота — тя ще се затъркаля бавно, ще заскача от издатина на издатина и ще забоботи по седловината като гигантски валяк.