— Давай! Давай! Давай!
Ралф положи на земята копието си, после отново го взе. Ядосано отметна косата си назад, направи две припрени стъпки в малкото пространство и се върна Застана вгледан в краищата на потрошените клони. Пак тишина.
Забеляза как диафрагмата му се издига и отпуска и с изненада откри колко е учестено дишането му. Мъничко вляво от средата на гърдите се забелязваше как бие сърцето му. Отново остави копието на земята. — Давай! Давай! Давай! Дълъг пронизителен вик на тържество. Нещо забоботи горе по червеникавите скали, после земята подскочи н се затресе непрекъснато, а шумът ставаше все по-силен. Ралф беше изхвърлен във въздуха, запокитен надолу, отметнат в клонака. Само на една крачка от дясната му ръка гъсталакът се огъна, корените изпукаха и вкупом бяха изтръгнати от пръстта. Видя нещо червено, което се търкаляше бавно като воденичен камък. После червеното нещо отмина, продължи да напредва като слон, но вече по-бавно, към морския бряг.
Ралф коленичи на изринатата земя и зачака светът да се завърне. Белите изпотрошени стъбла, сцепените клони и растителната плетеница се върнаха на фокус. Имаше тежко усещане в онази част от тялото, където беше видял собствения си пулс. Отново тишина.
Но тя не беше пълна. Недалече от него някой шепнеше; на две крачки от дясната му страна някой яростно отметна клоните. Показа се изостреният край на копие. В панически ужас Ралф вдигна своя кол и с всичка сила го заби в появилото се отвърстие.
— Ааа, ах!
Копието се огъна леко в ръцете му и той го изтегли.
— Ооох, оох…
Някой стенеше до растителната стена, надигна се гълчава. Започна свирепа караница, раненият дивак продължаваше да стене. После отново настъпи тишина, обади се един-единствен глас и Ралф разбра, че той не е на Джек.
— Видяхте ли? Казах ли ви, че той е опасен?
Раненият дивак пак застена.
А сега? Какво по-нататък?
Ралф здраво хвана огризаното си копие и косата падна в очите му. Само на няколко крачки от него, откъм скалния замък, някой говореше нещо.
Чу един дивак стреснато да казва „Недейте!“; после се разнесе приглушен смях. Коленичи, приседнал на пети, и се озъби към стената от клони. Вдигна копието, тихичко изръмжа и зачака.
Невидимата група отново се закиска. Чу особен, съскащ звук, който премина в по-силно пращене, сякаш някой разгъваше големи листове целофан. Изпука съчка и той се опита да сподави кашлицата си. Между клоните се процеждаха бели и жълти езици, късчето синьо — небе горе доби цвета на буреносен облак, после димът започна да изригва от всички страни.
Някой се засмя възбудено и един глас изкрещя:
— Дим!
Запромъква се през гъсталака към гората, като гледаше да се снишава и да бъде колкото може по-далече от дима. Забеляза открито пространство, после зелените листа там, където гъсталакът свършваше като стена. Един от дребните диваци стоеше между него и останалата гора — дивак на червени и бели ивици и с копие в ръка. Той кашляше и размазваше боята около очите си с опакото на ръката си, като се опитваше да се взира през димната завеса, която ставаше все по-плътна. Ралф се хвърли като котка, намушка го с ръмжене н дивакът се преви на две. Иззад гъсталака долетя шие й Ралф се понесе през шубраците върху бързите криле на страха. Стигна до една свинска пътечка, продължи по нея стотина крачки, после сви встрани. Зад него вълната от призивни вибриращи крясъци отново премина по острова, а един глас извика трикратно. Реши, че това е сигнал за настъпление, и отново се впусна в бяг, докато усети гърдите си в огън. После отново се хвърли под един храст и изчака малко, докато дишането му се успокои. Облиза устни, прокара език по зъбите си и чу в далечината трептящите призиви на преследвачите.
Можеше да направи много неща. Можеше да се покатери на някое дърво, но това би означавало да сложи всичките си яйца в една кошница. Забележеха ли го, за тях нямаше нищо по-лесно от това да стоят и да го чакат.
Ех, само да имаше време да помисли!
От същото разстояние долетя нов двоен вик и му даде ключа, за да разбере техния начин на действие. Щом някой дивак се окажеше пленник на гъстата гора, той трябваше да нададе двойния вик, а останалите от веригата щяха да го изчакат, той задържаше цялата верига, докато се освободи. По такъв начин те разчитаха, че кордонът на хайката няма да се накъса и ще мине през целия остров. Ралф се сети за глигана, който тъй лесно беше минал през тяхната стена от тела. В случай на нужда, ако хайката се приближеше съвсем плътно, той можеше да се вреже във веригата, докато е още тънка, да я пресече и да затича в обратна посока. В обратна посока и после? Веригата щеше да се обърне и да поднови преследването. Рано или късно той трябваше да спи или да яде — после щеше да се събуди и да види ръце, които го сграбчват; хайката щеше да се струпа отгоре му.