Някой извика. Ралф отривисто отлепи буза от земята и се вгледа в притъмнялата светлина. Сигурно са близко вече, помисли си той, и усети туптенето в гърдите си. Да се укрие, да прекоси редицата, да се изкатери на дърво — кое беше най-доброто в края на краищата? Колко жалко, че всяко решение би било окончателно.
Огънят се беше приближил още, разнасяха се залпове — пукаха се и се сцепваха клони, дори стъбла. Глупаци! Какви глупаци бяха те! Сигурно огънят беше наближил плодните дървета — какво щяха да ядат утре?
Ралф неспокойно се размърда в тясното леговище. Пред нищо не се спираха. Какво щяха да сторят? Да го бият? Какво от това? Да го убият? Кол, изострен от двата края!
Виковете изведнъж се преместиха по-близко и го накараха да подскочи. Видя един дивак на ивици, който бързо излезе от зелената плетеница и се насочи към завесата, под която той се беше скрил, дивак с копие в ръка. Ралф впи ръка в пръстта. Бъди готов, в случай че…
Ралф премести ръка и промени хватката си върху копието така, че то да бъде с острието напред; забеляза, че тоягата му е изострена от двата края.
Дивакът спря на петнадесетина крачки и нададе своя сигнал.
„Дали не чува сърцебиенето ми въпреки шума от пожара? Не трябва да крещя. Трябва да съм готов.“
Дивакът пристъпи и сега той се виждаше само от кръста надолу. Това беше краят на копието му. Сега се виждаше само от коленете надолу.
„Не трябва да надавам вик.“
Стадо прасета се зададе с квичене откъм зеленеещите шубраци зад дивака и се втурна в гората. Крясък на птици, цвъртене на мишки, нещо дребно и подскачащо влезе под растителното покривало и се сви.
На пет крачки дивакът спря, застана вдясно от храсталака и нададе вик. Ралф сгъна колене и приклекна. В ръцете му беше колът, изостреният от двата края кол, колът, който неудържимо се тресеше, който ставаше дълъг, къс, лек, тежък, после пак лек.
Призивният трептящ сигнал се разнесе от бряг до бряг. Дивакът приклекна в края на гъсталака, в гората зад него затрептяха светлинки. Появи се едно коляно и мъхът под него се раздвижи. Сега и другото. Две ръце, копие. Лице. Дивакът надникна в тъмнината под гъстака. Личеше си, че той вижда светлината от едната и от другата страна, но не и какво има в средата. Там беше плътен мрак и дивакът сбърчи лице, опитвайки се да дешифрира загадката на тъмата.
Секундите се удължаваха. Ралф гледаше дивака право в очите.
Не викай.
Ще се завърнеш.
Сега вече те е видял. Иска да се увери. Изострен кол.
Ралф нададе вик. Вик на страх, гняв и отчаяние. Краката му се изпънаха, беше се запенил и крясъкът му не стихваше. Втурна се напред, вряза се в гъсталака, излезе на открито, крещящ, ръмжащ, окървавен. Замахна с кола и дивакът се преметна назад; но към него с викове се приближаваха други. Рязко сви, за да избегне едно копие — то мина покрай него, — и се понесе в мълчалив бяг. Изведнъж светлинките пак затрептяха пред него, сляха се, боботенето на гората стана гръмотевично и един голям храст, изпречил се на пътя му, лумна в огромно пламтящо ветрило. Свърна вдясно, бягайки с отчаяна бързина, а горещината го биеше отляво и огънят настъпваше като прилив. Трептящият вик се разнесе зад него и се разля верижно — низ от къси остри крясъци, означаващи, че жертвата е открита. Отдясно се появи кафява фигура и изчезна. Те всички тичаха и диво крещяха. Чуваше ги как се врязват в шубраците, а вляво беше горещото проблясващо боботене на огъня. Забрави за раните си, жаждата, глада и цял се превърна в страх, безнадежден страх от преследващите го нозе, понесъл се през гората към открития морски бряг. Пред очите му заскачаха петна, превърнаха се в червени кръгове, бързо нараснаха и се разсеяха. Под него нечии крака се уморяваха, а отчайващите трептящи викове напредваха като зъбеста полудъга на заплахата, почти надвиснала над главата му.
Препъна се в един корен и преследващият го вик стана още по-гръмогласен. Видя как един заслон избухна в пламъци, огнен език се протегна към дясното му рамо проблесна вода. Беше на земята, претъркаля се веднъж и още веднъж по горещия пясък, приклекна и вдигна ръка да се предпази, опита се да изкрещи за пощада.
Изправи се, олюлявайки се, изопнат за нови ужаси и спря погледа си на една голяма фуражка с висока предница. Тя беше с бяла периферия и в зеленеещата под сянката челна част имаше корона, котва и сърмени листа. Видя бялото платно на униформата, еполети, револвер, редицата златни копчета.