- Жив е! - чу мъжът да вика. - Хвърлете ми въже. - После му заговори: - Вече можеш да пуснеш. Спасен си.
Гершом не го послуша. Никой от гласовете в главата му нямаше да го примами към смъртта.
Дъската се удари в корпуса на кораба. Египтянинът погледна нагоре към редиците от гребла над него. Гребците се бяха надвесили през отворите. Някой завърза въже около кръста му и той усети, че го вдигат от водата.
- Пусни гредата! - повтори брадатият му спасител.
Сега Гершом вече искаше да го послуша, но не можеше. Не чувстваше ръцете си. Плувецът внимателно откачи пръстите му. Въжето се затегна и скоро го изтеглиха на палубата, където се свлече в локва на пода. Когато изгорената кожа на раменете му се допря до дървото, той изкрещя и викът разкъса сухотата в гърлото му. Един млад мъж с черна коса и невероятно сини очи клекна до него.
- Донесете вода! - каза мъжът.
Помогнаха на Гершом да седне и поднесоха чаша до устата му. В началото изсушеното му гърло не можеше да преглътне. Всеки път, щом опиташе, се давеше.
- Бавно - посъветва го синеокият. - Задръж я в устата си. Остави я да се спусне сама.
Той го послуша и опита отново. Съвсем малко от хладката вода потече към гърлото му. Никога не бе опитвал нещо толкова сладко и прекрасно.
После изгуби съзнание.
Когато се събуди отново, лежеше под импровизиран навес, издигнат до носа. Един младеж с луничаво лице седеше до него. Момчето видя, че е отворил очи, стана и изтича назад по палубата. Минута по-късно спасителят му се приведе под навеса и седна до него.
- Отново се срещаме, Египтянино. Ти си голям късметлия. Ако се бяхме забавили, със сигурност щяхме да те подминем. Аз съм Зидантас.
- Аз… благодаря… ви… Благодаря… ти.
Гершом успя да се надигне достатъчно, за да седне, и посегна към каната с вода. Чак тогава видя, че ръцете му са превързани.
- Беше се нарязал доста зле - обясни Зидантас. - Но ще оздравееш. Ето, нека ти помогна.
Той вдигна покритата с кожа кана. Гершом отпи, този път малко по-дълбоко. От мястото, където седеше, успя да разгледа кораба по дължина и лесно го позна. Радостта му се стопи.
- Да - каза гигантът, разчитайки изражението му. - Намираш се на борда на „Ксантос”. Но аз познавам сърцата на корабите. Този е могъщ. Цар на морето… и го знае.
Гершом се усмихна, а после направи гримаса, защото долната му устна се разцепи.
- Почини си, друже - посъветва го Зидантас. - Силата ти ще се възвърне скоро и ще можеш да си платиш пътуването заедно с екипажа.
- Ти… не… ме познаваш - отвърна Египтянинът. - Аз… не съм… моряк.
- Може би не си. Но имаш смелост и сила. И, в името на Хадес, достатъчно добре се справи с плавея.
Гершом се излегна на палубата. Зидантас продължи да говори, но гласът му се превърна в ритмично мърморене и той скоро потъна в сън без сънища.
Хеликаон стоеше зад руля и се опитваше да не залита, докато големият кораб пореше вълните. Делфините се бяха върнали и скачаха около галерата. Той ги гледаше, а обикновено развълнуваният му ум бе в покой. Само сред морето откриваше подобна радост и свобода.
На твърда земя винаги имаше толкова много Досадни неща, които да го разсейват. Хеликаон притежаваше флота от над петдесет кораба и винаги се появяваха проблеми за разрешаване. Трябваше да дава позволение за различни поправки да чете доклади от капитаните си, да се среща с писарите и ковчежниците си, да проверява съотношението между докараните стоки и получените в замяна. Земите му също се нуждаеха от надзор и макар да бе поставил опитни хора начело стадата си от коне и по границите на територията му, винаги се появяваха ситуации, които изискваха неговото решение. Сърцето му олекна, когато си помисли за младия Диомед. Полубрат му сега беше почти на дванадесет и след няколко години щеше да може да поема истинска отговорност. Русокосото момче го бе молило да го вземе на „Ксантос”, но майка им забрани.
- Аз съм царят - каза Диомед. - Хората трябва да ми се подчиняват.
- Ти ще бъдеш цар и хората ще ти се подчиняват - отвърна му тогава Хеликаон. - Но засега, малки братко, и двамата трябва да се подчиняваме на царицата.
- Не е честно - оплака се Диомед. - Ти си плавал с Одисей на борда на „Пенелопа”, когато си бил по-млад от мен.
- Бях с три години по-голям от теб. Но следващия път, когато видя Одисей, непременно ще го питам дали един ден можеш да плаваш с него.