Хеликаон видя Калкеус, който крачеше нагоре-надолу по главната палуба и държеше сламената си шапка с една ръка.
От време на време клатенето на кораба го караше да се препъва и да се опитва да се хване за парапета. Човек, отраснал на земята, който се чувстваше съвсем не на място сред морето. А това само правеше факта, че е проектирал и построил толкова красив кораб, още по-странен.
Горе, на носа, Зидантас излезе изпод самоделния навес, където бяха оставили корабокрушенеца, и тръгна към задната палуба.
- Ще оживее ли? - попита Хеликаон.
- Да. Здравеняк. Ще оцелее, но аз не се тревожа за него.
Хеликаон погледна гиганта в очите.
- Ти винаги се безпокоиш за нещо, Вол. Не можеш да бъдеш истински щастлив, освен ако нямаш проблем, над който да скърцаш със зъби.
- Вероятно си прав - призна Зидантас. - Но приближава буря.
Хеликаон извърна поглед на юг. Способността на Вола да разчита времето граничеше с мистичното. Южното небе бе все още чисто и в началото той помисли, че Зидантас може - най-накрая, след толкова години - да е сгрешил. После се концентрира върху линията на хоризонта зад тях. Вече не беше чиста и права, а това показваше наличието на високи вълни. Погледна към платното с черния кон. Вятърът бе все така свеж и благосклонен, но започваше да се движи на пориви.
- След колко време? - попита той.
Зидантас сви рамене.
- Ще я видим, преди да зърнем земя и ще ни застигне, преди да успеем да изтеглим кораба на брега.
Набитият Калкеус дойде с бърза крачка и приведена глава. Качи се по трите стъпала до задната палуба.
- Мислех си за онова, което каза - обърна се той към Хеликаон. - Мисля, че перките са най-доброто решение. Както знаеш…
- Перки? - попита Зидантас.
Корабостроителят го изгледа студено.
- Прекъсванията са дразнещи. Те смущават потока на мислите ми. Бъди така любезен да изчакаш, докато свърша. - Той се наведе напред, за да наблегне на думите си, но шапката падна над очите му. Калкеус я свали от главата си ядно и се извъртя обратно към Хеликаон. - Както казвах… знаеш ли, че закрепих няколко талпи към корпуса, отпред и отзад, за да стои корабът изправен, когато го изтеглим на брега?
- Чудесна идея - отвърна Хеликаон.
- Такава е. Те обаче вършат съвсем различна и много добра работа, докато сме в морето. Издадените греди противодействат на тегленето в плитчините. Трябваше да го осъзная още докато ги проектирах. Тогава щях да ги издължа. Те би трябвало и да улесняват човека на руля. Доколкото разбирам, трябва да насочваш кораба малко нагоре - или надолу, в зависимост от течението и вятъра - от посоката, в която искаш да се движи. Смятам, че ще плава по-добре и с по-малко отклонения. Много задоволително.
- Е, дано да добави и скорост - вметна Зидантас. - Зад гърба ни се приближава буря. Добре ще е да сме на брега, когато ни връхлети.
- О, не можете да го направите! - каза Калкеус.
- Не можем да слезем на брега?
- Естествено, че можете. Но бурята, за която говориш, ще разкъса „Ксантос”.
- Няма как да го разкъса, докато сме на твърда земя!
Хеликаон се намеси:
- Онова, което Калкеус се опитва да каже, Вол, е, че не можем да изтеглим „Ксантос” изцяло. Твърде е голям. Нямаме достатъчно мъже да го извадят от морето, а и да имахме, после щеше да е невъзможно да го върнем във водата.
- Именно! - съгласи се корабостроителят.
- Е, сигурно можем да издърпаме поне част от него на пясъка - настоя Зидантас.
- Ако бурята е силна, корабът ще се разцепи - отвърна Хеликаон. - Наполовина на твърда земя и наполовина подмятан от водата. Натоварването ще разбие корпуса.
- Тогава какво ще правим? - попита хетът.
- Трябва да “яздите” бурята, или да намерите място, защитено от вятъра - каза Калкеус.
- Да я “яздим”? Ти болен ли си?
- Очевидно - отвърна корабостроителят. - Попитай, когото искаш. Но дори и така да е, имам по-интересни неща за вършене от това да си разменям обиди с някакъв имбецил.
С тези думи той слезе от палубата.
Гигантът пое въздух и го задържа за миг.
- Има моменти, когато си представям как вдигам сопата и… - Той въздъхна. - Можем да се насочим към Залива на лошия късмет, да спуснем котва встрани от него и да използваме греблата, за да се задържим на разстояние от сушата.
- Не, Вол! Дори и с пълен екипаж това би било невъзможно - каза Хеликаон. - Борбата с бурята ще ги измори за не повече от час. Ами ако продължи цяла нощ? Вятърът ще ни запрати на брега и ще ни разбие.
- Знам… но поне ще оцелеем. Нямаме друг избор.
Хеликаон поклати глава.