- Колко време ще останем на брега? - попита Гершом с надеждата да са няколко дни.
- Само за тази нощ - отвърна Зидантас кратко. После, без да поглежда към задната част на кораба, направи два пъти знак с дясната си ръка към човека зад руля и Гершом усети как корабът леко променя посоката си. Бяха му казали, че в тези води има опасни плитчини и той мълчеше, защото не желаете да рискува да наруши концентрацията на опитните моряци. Доколкото виждаше, повечето гребла бяха вдигнати високо и само шест се спускаха във водата, докато корабът се влачеше към безопасността на брега.
Отдясно се издигаше висок остров, чийто връх бе покрит с буйна растителност, а скалите му - побелели от морски птици и изпражненията им. Когато корабът се изравни с него, Гершом видя, че той скрива огромен залив. Гледката го накара да затаи дъх, а до него момчето Ксандер дори ахна.
Заливът наистина беше голям и почти кръгъл. Около него се издигаха високи назъбени скали. В средата им, точно срещу кораба, два високи върха от синкав камък стояха на стража и блестяха на лунната светлина. В основата им, сред зеленината, се спускаше блестящ сребрист водопад, който по-надолу се превръщаше в малка рекичка. Гершом различи групи от сгради, издигащи се по стръмния склон в плетеница от бели стени и червени покриви, а над тях бе построена крепост, която гледаше към морето. Устието на реката разделяше широката пясъчна ивица по средата. На пясъка вече имаше други кораби, а тук и там горяха лагерни огньове.
Момчето погледна към него с отворена уста.
- Красиво е! - каза то, а очите му блестяха от удивление.
Гершом му се усмихна и усети как настроението му се оправя. Детето бе пътувало по Великата зеленина само един ден, бе оцеляло след свирепа буря и бе гледало сигурната смърт в очите… и все пак седеше тук, до него, не обезсърчено, а очакващо следващото приключение с широко отворени от нетърпение очи.
- Къде сме? Как се нарича това място? - попита Ксандер.
Зидантас най-сетне отмести поглед от водата и се изправи с ръце, скръстени зад гърба му.
- Измъкнахме се от плитчините - каза той на моряка. Мъжът кимна, а после слезе обратно на кораба с кола в ръка.
Волът се обърна към момчето.
- Местните го наричат Залива на сините сови - отвърна той. - Други - Залива на лошия късмет.
- Защо идвате тук, ако носи лош късмет? - попита Гершом. Имах достатъчно лош късмет и без да го търся.
Зидантас се усмихна безрадостно.
- За нас никога не е носил, египтянино. Само за други кораби.
Сега Гершом виждаше брега ясно. Повечето кораби бяха изтеглени близо един до друг от дясната страна на реката, но три черни галери се намираха отляво, далеч от останалите. Видя, че изражението на Зидантас помрачня, когато ги видя.
- Познаваш ли ги? - попита той.
- Да, познавам ги.
- Търговски съперници?
Зидантас се наведе по-близо, за да не ги чуе момчето, и прошепна:
- Те търгуват с кръв египтянино. Това са пирати.
Ксандер се бе изкачил на най-високата точка от извития нагоре нос.
- Вижте всички тези хора - извика той, сочейки към плажа.
Край брега имаше тълпа. Хората бяха издигнали няколко навеса и докато моряците от „Ксантос” гледаха, се разгоряха все повече и повече огньове. Гершом почти усещаше миризмата на печено месо. Свитият му стомах го заболя за миг.
- Да - каза Зидантас. - Местенцето е доста препълнено. Това царство забогатява от таксите, които иска Дебелия цар. Но той пази залива за всички кораби и най-вече за моряци от всички земи. И добри, и лоши. Тук можеш да срещнеш всякакви хора. Идват да потъргуват и да се позабавляват с курвите. - Той смигна на Ксандер и момчето се изчерви. - Но повечето просто искат безопасен пристан за през нощта. Бурята тази нощ сигурно е изхвърлила на брега всякакви боклуци.
По заповед на Хеликаон плешивият гигант затича към кърмата. Секунди по-късно носът на кораба започна да се обръща, докато накрая не се насочи отново към открито море.
- Какво става? Защо няма да слезем? - попита нервно Ксандер, когато се върна при Гершом.
Египтянинът не можеше да му отговори.
- Обърнете греблата! - проехтя заповедта на Зидантас.
„Ксантос” започна да се движи бавно към брега, в началото не съвсем сигурно. Зидантас и двама моряци вдигнаха насочващото гребло от водата и го прекараха през улей, изграден в парапета на задната палуба.