Тридесет гребла се спуснаха в тъмната като вино вода и моряците започнаха да пеят със страст, докато кърмата на „Ксантос” се носеше към широката пясъчна ивица. Наблизо имаше само една галера с огромни алени очи, изрисувани на носа. Около нея се бяха проснали няколко мъже, но мнозина от тях се изправиха, когато „Ксантос” приближи.
Край брега водата бе почти неподвижна и изострената кърма на кораба прерязваше нежните вълни като брадва. Гершом се хвана за парапета. Тридесетте гребла се спускала и се издигаха неуморно, а скоростта им и силата на песента на моряците се увеличаваше, докато бялата линия на брега се носеше срещу тях.
Египтянинът стисна дървото и затвори очи.
- Стоп!
Песента спря и последва момент на тишина, докато греблата стояха изправени във въздуха. После кърмата заора в плажа, отхвърляйки пясък и камъчета от двете си страни. Корабът задра по каменистата ивица и дъските заскърцаха. После спря. Последва кратка пауза, в която галерата леко се наклони на една страна, а после застина.
Надигнаха се щастливи възгласи не само от екипажа, но и от мъжете на брега. Ксандер и Гершом бяха паднали на палубата, но момчето скочи на крака и се присъедини към виковете.
После се обърна към египтянина с блеснали очи.
- Вълнуващо, нали?
Гершом реши да остане на място за момента. Колкото и да му се искаше да усети земята под краката си, се боеше, че те още не са готови да го отведат там.
- Да - отвърна той, останал без дъх. - „Вълнуващо” е точната дума.
На палубата се разрази вихрушка от движение. Мъжете бързаха да слязат, смееха се и се шегуваха един с друг, докато страховете от изминалия ден се изпаряваха като морска пяна. Гребците прибраха греблата си, бързо ги изсушиха и ги закрепиха здраво, преди да вземат притежанията си изпод седалките. Хеликаон слезе пръв и Гершом го видя как оглежда корпуса. Отвориха вратите на трюма и Зидантас и мърморещият корабостроител Калкеус бързо изчезнаха в недрата на кораба, несъмнено, за да проверят за поражения.
Моряците се спускаха от „Ксантос” по дългите въжета, пуснати на сухия пясък.
- Хайде, Гершом! - Ксандер бе взел малката си кожена чанта и подскачаше нетърпеливо от крак на крак. - Трябва да слезем на брега!
Гершом го разбираше. Момчето агонизираше при мисълта, че може да изпусне нещо интересно.
- Ти върви. Аз ще дойда след малко.
Ксандер се нареди на опашката моряци, чакащи да слязат. Когато редът му дойде, той прескочи парапета, хвана се въжето и се спусна пъргаво на плажа. После се затича без дори да хвърли поглед към мястото, където мъжете от „Ксантос“ кладяха огън. Големият кораб притихна и Гершом остана сам на палубата. Той затвори очи, за да се наслади на момента.
Внезапно го стресна силен вик и той отново застана нащрек.
- Хей, Хеликаон! Винаги можеш да познаеш кога един мъж е от Троя, защото първо ти предлага задника си! Никога не съм виждал подобно нещо с кораб обаче.
Един човек с червендалесто лице и жълта туника крачеше по пясъка към „Ксантос”. Не беше висок, но пък бе широкоплещест и мускулест, а светлокестенявата му къдрава брада и дълга коса бяха разрошени. Туниката му бе изцапана и кожените му сандали изглеждаха стари и похабени, но въпреки това носеше красиво изработен колан, украсен със злато и скъпоценни камъни, от който висеше извит кинжал. Лицето на Хеликаон се озари, когато го видя.
- Грозен стар пират такъв! - извика той вместо поздрав и потупвайки корпуса на „Ксантос” с очевидно задоволство, прегази разстоянието до брега и прегърна новодошлия.
- Имаш късмет, че съм тук - каза мъжът. - Ще ти трябва целият ми екипаж, както и твоя, за да изриташ тая дебела крава от плажа, когато пукне зората.
Хеликаон се засмя, а после се обърна и погледна с гордост огромния кораб.
- С него “яздихме” бурята, приятелю. Безстрашни и горди. Той е всичко, за което съм мечтал!
- Спомням си. За да отплаваш отвъд Сцила и Харибда, през непознатите океани и до края на света. Гордея се с теб.
Хеликаон се умълча за миг.
- Нищо от това нямаше да се случи без твоя помощ, Одисей.
7
ИЗГУБЕНИЯТ ГЕРОЙ
ОДИСЕЙ ПОГЛЕДНА МЛАДИЯ МЪЖ И С УДИВЛЕНИЕ откри, че не му достигат думи. Внезапно го му смущение бе прикрито от неколцина моряци от собствения му екипаж, който дотичаха и се струпаха около Хеликаон. Те го тупаха по гърба или го прегръщаха, а после го затеглиха към други хора, които искаха да го поздравят.