Одисей погледна отново към огромния кораб и си спомни за малкото гарванокосо дете, което някога му бе казало:
- Ще построя най-големия кораб. И ще убивам морски чудовища, и ще отплавам до края на света, където живеят боговете.
- Но те живеят на връх Олимп.
- Някой от тях все пак не живее ли на края на света?
- Една ужасна жена с огнени очи. Един поглед към лицето й и мъжете изгарят като свещи.
За миг детето изглеждаше разтревожено. После лицето му доби решителен вид.
- Значи няма да я гледам в лицето.
Времето лети по-бързо от крилете на Пегас, мислеше си Одисей. Внезапно се почувства стар. В края на годината щеше да навърши четиридесет и пет. Пое си дълбоко дъх, изпаднал в меланхолия. После видя младо момче, което тичаше от „Ксантос”. Оглеждаше се наоколо, впечатлено от огньовете, навесите и тълпите.
- Къде си мислиш, че отиваш, млади момко? - попита строго Одисей.
Русолявият младеж го погледна.
- Това твоят плаж ли е? - попита той.
- Може и да е. Не знаеш ли кой съм?
- Не. Никога преди не съм плавал по море.
Одисей удържа изражението си сурово.
- Том не е извинение, момче. Не са ли ме описвали в чудни истории? Легендите за живота ми не се ли мълвят около вашите огньове?
- Не зная - отвърна момчето искрено. - Още не си ми казал името си.
- Аз съм царят на Итака - царят - войн на Итака. Най-великият моряк в целия свят. Това достатъчно ли ти е?
- Това ли е Итака? - попита младежът.
Одисей поклати глава.
- Не, това не е Итака. Виждам, че образованието ти е много непълно. Хайде, върви. Забавлявай се с всичко, което може да ти предложи Заливът на сините сови.
Момчето се завъртя, но после отново се обърна към него.
- Аз съм Ксандер - каза то. - И аз съм моряк.
- А явно си и добър. А аз съм Одисей.
Ксандер застила и го зяпна.
- Наистина ли?
- Наистина.
- Значи съм чувал за теб. Дядо ми казва, те си най-великият лъжец на света и разказваш най-добрите истории. Разправял ми е онази, в която велика буря отнася кораба ти, после го оставя на върха на планина, а ти прерязваш платното наполовина и го връзваш за греблата, за да ги размахате като криле и корабът да отлети обратно в морето.
- За известно време обаче се изгубихме сред облаците - каза Одисей. - И трябваше да ме спуснат с въже, за да ни насоча обратно към водата.
Момчето се засмя.
- Аз плавам с господаря Хеликаон - каза то. - Преминах ме през ужасна буря и едва не паднах през борда.
- И аз някога плавах с Хеликаон - отвърна Одисей. - Тогава той беше на твоята възраст. Използвах магията си, за да го науча да лети.
- Той може да лети?
- Като орел. Може би ще ти разкажа по-късно. Но в момента трябва да се изпикая, а не обичам да ме гледат, така че се пръждосвай.
Момчето избяга. Одисей се заразхожда по плажа. Доброто му настроение се беше върнало. Седна на една по-висока скала и се загледа към мястото, където хората на Хеликаон бяха обкръжени от екипажа на „Пенелопа”. Предположи, че говорят за старите времена.
Старите времена.
Бяха изминали двадесет години откак Одисей за пръв път видя Хеликаон. Двадесет години! Понякога имаше чувството, че са минали само няколко сезона. Тогава беше млад и в разцвета на силите си. Спомняше си ясно първия път, когато прекоси каменната пътека, водеща към върха на хълма и крепостта Дарданос. Каменното укрепление се бе превърнало в столица на Дардания под властта на цар Анхиз, бащата на Хеликаон. За него се говореше, че е забогатял по нечестен път и, което бе по-важно за търговеца Одисей, че има красива млада жена. Затова той се качи по стръмния и покрит с камъни хълм, следван от трима моряци и две магарета, натоварени с редки парфюми, бижута и злато, скъпи платове и дрънкулки, каквито жените с вкус обичат.
Пред портите на крепостта той започна да се шегува със стражите, докато преценяваше защитата. Вратите бяха дебели, но твърде широки - без съмнение глупава суета от страна на царя. Но стените бяха високи и добре направени, а варовиковите плочи бяха хитро напаснати без хоросан. Стражите изглеждаха добре хранени и зорки. Те го изгледаха с любопитство, както и можеше да се очаква. Той вече си бе създал име, дори и в това далечно северно царство.
Внезапно един възбуден детски глас зад гърба му извика:
- Хей, хей, това твоят кораб ли е?
Одисей се завъртя и видя момче на седем или осем години, с черна като нощта коса и яркосини очи. То сочеше към плажа, където бяха изтеглили „Пенелопа“. Корабът му се извисяваше над рибарските лодки наоколо.
- И какво, ако е, малко грозно джудже? - изръмжа той.