Момчето се стресна, но не се предаде.
- Аз не съм джудже. Момче съм. Казвам се Еней и съм син на цар Анхиз.
Одисей го изгледа.
- И очакваш да ти повярвам? Не приличаш на никое момче, което съм виждал. Всички момчета, които познавам, имат по четири ръце. Не се опитвай да ме заблудиш, младежо. Ще съжаляваш. - Той постави дланта си на дръжката на кинжала и направи една заплашителна крачка напред.
Момчето все още не бе сигурно, но после видя широките усмивки на лицата на стражите и се засмя.
- Баща ми каза, че Одисей от Итака ще бъде почетен гост тази вечер и че е чудесен разказвач на измислени истории. Ще ми разкажеш ли за момчетата с четири ръце? Колко глави имаха?
Одисей му се усмихна криво.
- Ще видим, момко. Ще видим.
В този момент иззад момчето се появи жена на средна възраст с измъчен вид.
- Еней, къде беше? Мислех, че никога няма да те намеря. Слизах чак до плажа да те търся. Ела. Ела тук. Майка ти иска да те види. Ти си лошо момче - добави тя после, сякаш едва сега й бе минало през ума.
Сграбчи го за ръката и го задърпа към царските покои. Еней се ухили през рамо на Одисей, а после се остави да бъде завлечен по каменните стъпала към страничен балкон, където чакаше стройна и красива чернокоса жена, облечена в синя роба. Тя коленичи да прегърне момчето, което отново погледна към Одисей и завъртя очи.
Одисей се срещна с царя в мегарона на Анхиз - най-голямата каменна зала, в която посрещаше гостите си и водеше
делата си през деня. Той имаше бледа кожа и сива коса, а леденосините му очи гледаха хладно търговеца, сякаш не бе нищо повече от дворцов слуга.
Одисей беше свикнал на надскочили произхода си бандити като този. Харесваше му да мисли, че е гъвкав в подхода си и имаше на разположение богат арсенал от оръжия, като се почне от отвратителни ласкателства, през чаровно поведение, та до едва прикрити заплахи. Този цар обаче бе дистанциран и хладен и на търговеца му беше трудно да го разбере. Обсъдиха състоянието на търговията по местните брегове, докато пиеха добре разредено вино, а Одисей разказа няколко истории, за да накара Анхиз да се засмее. Но дори и най-добрите - даже онази за девицата и скорпиона - едва успяха да накарат лицето на царя да помръдне, а очите му си останаха студени.
Одисей беше почти облекчен, когато Еней дотича в мегарона бос и облечен в проста ленена туника. Момчето успя да се спре точно пред царя.
- Изпуснах ли нещо, татко? Закъснях ли?
- Какво да си изпуснал? За какво говориш, Еней? - попита нетърпеливо Анхиз, а ледените му очи се насочиха към тъмнокосата жена, която последва момчето в залата.
- Историите, татко. За диви зверове, двуглави момчета и за приключения по море - каза той и се намръщи нетърпеливо. - Трябваше да приключа с уроците си - обясни на Одисей, който го гледаше развеселен.
- Изморен съм, момче, и за днес приключих с историите.
- Хайде, Хеликаон, не притеснявай баща си и госта му - каза майката и го хвана нежно за ръката. Тя бе жена с крехка красота и деликатна бледа кожа. “А очите й, мислеше си Одисей, сигурно виждаха друг хоризонт.” Той бе виждал този поглед и преди и това го накара да погледне младата царица с повишен интерес.
- И преди съм ти казвал да го наричаш с името, което аз съм му дал - каза царят със суров тон. - Еней. Това е гордо име.
Царицата изглеждаше изплашена и смотолеви някакво извинение. Одисей видя, че изражението на момчето се променя, а после то се отдръпна от майка си и каза:
- Ще построя най-големия кораб на света, когато порасна. И ще стана велик герой. Боговете са го казали на мама.
На челото на жената се появи красива бръчка. Тя коленичи до сина си и отново го прегърна, както преди, на балкона. Погледна момчето в очите, сякаш търсеше нещо там. Одисей бе впечатлен от младежа. Той беше съвсем млад, но почувства тревогата на майка си и бе заговорил, за да разсее яда на баща си.
- Познавам сърцата на мъжете и героите, момче - каза търговецът. - И мисля, че майка ти е права.
- Хайде, вървете си - нареди царят и махна с пръсти към майката и детето, сякаш освобождаваше слуги.
През трите дни, които „Пенелопа” прекара в Дардания, детето следваше Одисей като жизнерадостна сянка. Компанията не му пречеше. Момчето беше схватливо, интелигентно, любопитно за света около него и дружелюбно към всички, въпреки това запазваше някаква степен на собствено мнение, която търговецът смяташе за нетипична за възрастта му. Еней обожаваше кораби и бе изтръгнал от Одисей обещание да се върне един ден в Дардания и да го вземе на пътешествие с „Пенелопа”. Търговецът нямаше намерение да държи на думата си, но това задоволи момчето и последния ден то стоя на плажа да маха на кораба за сбогом, докато не изчезна зад хоризонта.