Същото лято жената на Анхиз почина, падайки мистериозно от скала. Моряците разказваха истории за трагедията. Според една от версиите царят, известен с коравосърдечността си, тласнал жената към смъртта й. Други твърдяха, че тя се е самоубила след години страдание в ръцете на Анхиз. Неколцина разказваха и по-заплетени истории, например, че царицата е била обладана от Афродита. Одисей веднага отхвърли тази идея. Мисълта, че богинята на любовта би могла да хареса сух и глупав разбойник като Анхиз, беше смехотворна.
Не, той бе видял очите на царицата. Тя гълташе опиати. Много благороднички бяха част от тайнствени секти и участваха в мистични ритуали. Като малък, някъде на около дванадесет, Одисей бе рискувал да го екзекутират, само и само да шпионира едно такова събиране в Итака. Жените там бяха изпълнени с невероятна страст - танцуваха, пееха и хвърляха дрехите си по земята. В един момент на поляната бяха изнесли малка коза. Участничките в събирането скочиха върху нея с ножове и я нарязаха на парчета, а после се окъпаха в кръвта й. Дванадесетгодишният Одисей бе шокиран и ужасен, и веднага беше избягал.
Мълвеше се, че жената на Анхиз е жрица на Дионисий и с такава позиция едва ли бе имала проблем да си набави наркотици. Очевидно те я бяха тласнали от скалата.
Одисей спираше в Дардания няколко пъти през следващите седем години, но това бяха само почивки за през нощта. Не се видя нито с царя, нито с момчето, а и нямаше желание, докато един ден на остров Лесбос не се заговори с някакъв критски търговец, който наскоро бе отплавал от дарданския бряг.
Той каза на Одисей, че царят се е оженил повторно.
- Скучен и неприятен човек - отбеляза замислено Одисей. - И все пак предполагам, че и студена риба като него трябва да си има жена.
- Да - каза критянинът. - И новата царица му е родила син и наследник.
- Син? - Одисей си спомни малкото чернокосо момче на плажа, което му махаше така, сякаш ръката му ще се откачи. - Той си има син. Еней. Не знаех, че е умрял.
- Не е, но със същия успех можеше и да бъде - отвърна другият търговец. - Вече е почти мъж, но още се бои от всичко, или поне така казват. По цял ден си стои в стаята. Царят няма време за него. И аз не бих имал - завърши той.
Одисей нямаше причина да се връща в Дардания, но от този ден нататък мисълта за момчето се загнезди в ума му. Така и не можа да я махне оттам и след един месец се озова на същата стръмна пътека, за да поиска аудиенция с Анхиз.
Този път на портите го приеха враждебно и го накараха да подритва с пети няколко часа пред вратата на царския мегарон. Когато царят благоволи да го приеме, вече бе подивял от ярост. Въпреки това притъпи с мъка гнева си и прие чашата вино, която Анхиз му предложи. После попита за Еней.
Лицето на царя помрачня. Очите му се извърнаха встрани.
- Сигурен съм, че си тук, за да ми продадеш нещо, а аз имам нужда от калай. ’
След продължителни преговори стигнаха до съгласие. Одисей се върна на „Пенелопа” с намерението да си тръгне с пукването на зората, но с изненада получи среднощна молба от царя да го види отново.
Мегаронът бе леденостуден и почти напълно потънал в мрак. Единственият източник на светлина беше един малък огън и Анхиз бе почти невидим сред сенките на огромния си стол. Той направи знак на Одисей да седне и му предложи чаша вино. Напитката бе затоплена, но търговецът потрепери и се загърна по-плътно с вълнената си роба.
- Майка му се самоуби - каза царят внезапно. - Оттогава момчето не е същото. Глупавата жена му каза, че е богиня Афродита и ще се върне на Олимп. После скочи от скалата. Той я видя и се опита да я последва, но аз го сграбчих. Отказа да ми повярва, че е била луда. Затова го заведох до тялото и той видя съсипаната й красота и строшените кости, стърчащи през плътта. Оттогава е… безполезен за мен. Плаши се от всичко. Не говори с никого и не ходи никъде. Не иска да язди кон, не се гмурка и не плува в залива. Затова имам предложение за теб.
Одисей вдигна въпросително вежди.
- Сега е на петнадесет. Вземи го със себе си - каза Анхиз.
- Нямам нужда от нови попълнения. Особено от страхливци.
Очите на царя се присвиха, но той преглътна яда си.
- Ще се погрижа да бъдеш компенсиран.
- Ще платиш за прехраната му и за невероятното неудобство да дундуркам подобен плужек на кораба си?
- Да, да - отвърна нетърпеливо Анхиз. - Ще се погрижа да си струва.
- Великата зеленина е опасно място, царю. Синът ти може и да не оцелее след подобно преживяване.